Островът, морето и въздухът бяха безлюдни.
— Нима няма да ви посрещат? — обърна се Широков към Сийнг, който стоеше до него.
— Ще ни посрещат, но не тук — отговори Гесиян, чул въпроса. — На острова ще ни посрещнат само работниците от космическата станция.
Диегон протегна ръка и завъртя една ръчка на пулта. Образът върху екрана, пред който стояха Широков и Синяев, трепна и изведнаж целият остров със светкавична бързина се „устреми към тях“. След няколко мига се показаха сградите, дойдоха съвсем наблизо, изчезнаха извън екрана и ето пред тях, на две крачки е мраморна арка. Край арката видяха две скулптурни групи и неколцина калистяни, които ги гледаха сякаш право в очите.
— Ето го баща ми. — Широков чу зад гърба си гласа на Диени и тънката й ръка се протегна към екрана, сочеше човека, застанал до един висок старец, подпрял се на дебел бастун.
Широков трепна. Напоследък, винаги когато Диени беше наблизо, той се вълнуваше и изпитваше някаква необяснима тревога.
Диегон помоли Миенион да го смени и се приближи до екрана.
Всички се отдръпнаха, а командирът на кораба близо минута се взираше в лицето на сина си, когото не беше виждал толкова дълго.
Какво ставаше в душата му? Какво чувствуваше в тази минута? Строгото му лице с резките изразителни черти не се промени. Той се обърна и отиде при пулта.
— А този сигурно е Женсийнг? — попита Широков, когато отново се приближи до екрана.
— Да, това е именно Женсийнг — отговори му Диени, като наблегна на думата „именно“.
Широков и Синяев бяха слушали много за Женсийнг; всички калистяни говореха за него с дълбоко уважение. Те внимателно гледаха знаменития учен и виден инженер — първия калистянин, стъпил на съседните планети.
— Не изглежда много стар — забеляза Синяев.
— А вече е на седемдесет и една година — каза Сийнг.
„Сто четиридесет и две по нашему“ — помисли си Широков.
Образът трепна и със светкавична бързина се върна на предишното си място. Арката и групата посрещачи изчезнаха от погледа.
— Ще ви посреща цялото население на планетата — каза Гесиян.
Широков въпросително го погледна. Преди малко беше казал друго.
— Много просто — обясни му младият лекар. — На станцията има мощна биениета. По всички екрани, а у нас няма дом без екран, ще видят вашето пристигане.
— Ако вашите домашни екрани са така съвършени като тези… — каза Синяев.
— Съвсем не са по-лоши — каза Миенион.
— И сравнение не може да става — усмихнат го поправи Гесиян. — Вие все забравяте, че сте отсъствували единадесет години. На Калисто много неща са се изменили.
— Така е. Така е. Не ставаме за екскурзоводи. Ние самите ще трябва да се запознаваме с много неща.
Оранжевият остров, който отдалеч изглеждаше малък, бързо се уголемяваше. Звездолетът се спусна на височина сто метра. Пръстените на биениетостанцията, които бяха изчезнали зад хоризонта, когато корабът се приближаваше към планетата, отново се показаха.
Още няколко минути и бялото кълбо увисна над обширната писта на ракетодрума.
Космическият рейс завърши.
— През осемстотин и третия ден на 2387 година — тържествено произнесе Миенион — звездолетът стартира точно от това място, над което се намираме сега. В четиристотин тридесет и третия ден от 2392 година стъпихме на повърхността на Земята и прекарахме на нея двеста и деветдесет дни по наше изчисление. На двадесет и третия ден от 2393 година корабът ни напусна Земята и пое обратния път. И ето днес на четиристотин седемдесет и шестия ден от 2398 година ние се върнахме на Калисто. Звездолетът прекара в полет според времето, изминало на Калисто, единадесет години триста деветдесет и три дни, като прелетя за това време общо…
„Сто шестдесет и четири трилиона един милиард двеста и тридесет милиона километра“ — преведе на ум Синяев.
— От все сърце ви поздравяваме със завършването на вашия героичен полет — каза Широков.
— А ние — отговори му Миенион — ви поздравяваме със завършването на първата половина от вашия полет и с долитането ви на Калисто.