Корабът бавно и плавно се спускаше. Двигателите работеха с исполинска сила, като удържаха хилядатонната му тежест. Чудовищен ураган се развихряше под него, но въздухът наоколо остана чист и прозрачен. Пистата, на която звездолетът се спускаше, беше така чиста, че не се вдигна нито една прашинка.
Никой не почувствува тласък. Бялото кълбо докосна родната планета съвсем неусетно.
Диегон изключи двигателите, изпълнили своята служба, и се изправи. Всички се обърнаха към него. Няколко минути в централния пост цареше особена тържествена тишина.
Всички мълчаха.
Широков и Синяев се прегърнаха и разцелуваха. Целта е постигната! Звездолетът стоеше неподвижно на повърхността на Калисто!
Първият час в чуждия свят
От сградата на биениетостанцията към кораба, кацнал в средата на пистата, бързо се приближаваше превозно средство, просто по форма, но съвсем чудновато за непосветения в тайната на конструкцията му; вътре седяха шестима калистяни.
Беше нещо като лодка, направена от гофриран материал, светлосиня на цвят. Дъното й беше плоско, а бордовете — ниски. Отгоре „лодката“ бе покрита с прозрачен и почти невидим похлупак без никакви отвори, през които да се влиза и излиза.
Странното превозно средство се движеше почти до земята, без да я докосва. Летеше във въздуха на височина няколко сантиметра. Но крила нямаше.
Никой не управляваше апарата. Нямаше нито кормило, нито ръчки, нито педали, нито бутончета — нищо. Нямаше и двигател, поне никъде не се виждаше.
Отпред седяха Виег Диегон и Женсийнг. Другите четирима седяха зад тях.
„Лодката“ летеше бързо. От време на време, когато срещнеше неравност в терена, плавно се издигаше, но щом прелетеше препятствието, отново се спускаше почти до земята.
Пътниците мълчаха и не сваляха очи от нарастващата грамада на космическия кораб. На върха му се виждаха десет души. Шестима вече бяха долу.
„Лодката“ спря, но остана да виси във въздуха. Прозрачният й похлупак се издигна на четири тънки сребристи подпорки.
Пътниците излязоха.
„Лодката“ леко се заклати и отново застана хоризонтално, като продължи неподвижно да виси на невидимите нишки, с които сякаш беше окачена на нещо — неволно се получаваше такова впечатление.
Един от членовете на екипажа на звездолета кацна до самата „лодка“. Той свали крилата си и се обърна. Шестимата калистяни веднага видяха, че пред тях е един от обитателите на Земята; напоследък цялата планета Калисто говореше само за тях.
С ненаситен интерес Женсийнг и спътниците му разглеждаха гостенина. Човекът от Земята бе облечен в необикновен костюм, но освен по костюма и по цвета на кожата си по нищо друго не се различаваше от калистяните. Той беше истински „миенк“. Очите му бяха закрити с черни очила.
— Кой знае защо, винаги съм си представял, че обитателите на другите светове не може да приличат на нас — тихо каза Виег Диегон.
— Нали знаехте, че тези приличат на нас — отговори му Женсийнг.
Гостът от Миени се усмихна с червените си устни.
— Преди и ние мислехме така — каза той на калистянски. — Но долитането на вашия кораб на Земята доказа, че това предположение е погрешно. Аз се казвам Георгий Синяев. А ето го и моя приятел Пьотър Широков — добави той, като посочи някого зад тях.
Шестимата калистяни бързо се обърнаха. Съсредоточили вниманието си на Синяев, те не забелязаха как зад гърба им се бяха събрали всички членове от екипажа на звездолета. До Диегон стоеше другият жител на Земята, който отначало им се стори като копие на първия.
— Здравейте, приятели! — каза Широков. — Моля да ни приемете за гости на вашата планета.
Женсийнг пръв дойде на себе си.
— Поздравяваме ви с долитането — каза той, като прегърна един след друг гостите. — Щастливи сме, че ви виждаме.
И другите последваха примера му. Само Виег Диегон прегърна най-напред баща си, а после жителите на Земята. Обаче дъщеря си поздрави след тях.
На Широков и Синяев се мярна мисълта, че ако не бяха те, посрещането на Диегон и спътниците му щеше да бъде съвсем друго. Сега калистяните съсредоточаваха цялото си внимание върху гостите, а звездоплавателите, завърнали се от своя единствен по рода си рейс, оставаха на втори план. Това беше несправедливо.