Когато по покана на Женсийнг всички застанаха върху кръга, той бързо се издигна и плътно легна в отвора на тавана.
Озоваха се върху покрива на сградата.
— Своеобразен асансьор — каза Синяев.
Плоският покрив бе постлан с жълти триъгълни плочки и обграден с ниска балюстрада.
Оттук много добре се виждаше бялото кълбо на звездолета, а край него можеха да се различат дребните фигурки на калистяните.
„Там е Диени!“ — Широков изведнаж разбра, че вече му е домъчняло за нея.
Високо над главата му, чак до небето, се губеха искрящите като кристал пръстени на междупланетната биениетостанция. Дори отблизо те изглеждаха въздушни, трудно се различаваха в блясъка на Релиос, въпреки че бяха направени от метал.
До подемника имаше малък апарат, който на пръв поглед приличаше на училищен телескоп.
Това именно беше тайнствената биенитеса. Край нея стояха в очакване трима млади калистяни.
Широков и Синяев вече почнаха да свикват с това, че появата им сред калистяните предизвиква голям интерес и не обърнаха внимание на смаяните погледи, с които ги посрещнаха. Най-много ги заинтересува апаратът. Знаеха, че цялата планета наблюдава пристигането на звездолета. Женсийнг казваше, че калистяните ги виждат на екраните си. Това значеше, че „телевизионната“ камера е снабдена с телескопно устройство, което позволява да се приближи сниманият обект дори когато се намира, както бе в случая, на разстояние два километра.
Като видя с какъв интерес гостите разглеждат биенитесата, един от калистяните се приближи и започна да им обяснява. Някой навярно бе успял да му каже, че пришълците от другата планета разбират калистянски. От неговите думи Широков и Синяев дойдоха до заключението, че камерата работи на съвсем друг принцип от този на земните телевизионни камери. Тя даваше цветен и обемен образ и предаването се извършваше направо от нея, без да минава през усилвателно устройство на мощна промеждутъчна станция. Не разбраха обаче как един толкова малък апарат притежава такава мощност, че предаванията му да се приемат от всички приемници на Калисто.
Думата „теси“ постоянно се срещаше в обясненията, ала смисълът й още не им беше ясен.
— Харесва ли ви? — попита калистянинът.
— Да — отговори Синяев. — Вашата биенитеса работи на друг принцип, не е като нашите. Бих искал да се запозная по-подробно с устройството й.
— После, после! — намеси се Женсийнг. — Калистяните чакат. — Той се приближи до апарата и застана точно срещу отвора на тръбата. Широков си представи как на екраните ще се появи лицето на Женсийнг. Колко ли милиона калистяни ще го слушат?
— Преди повече от единадесет години… — започна Женсийнг.
Той говореше точно срещу обектива. Тази малка апаратура по мощност се равняваше на най-големите земни радиостанции и чрез нея можеха да се предават по цялата планета цвят, обем и звук едновременно.
Женсийнг разказа как е бил организиран полетът към Миени, разказа за старта на звездолета и за многото различни предположения на калистянските учени, отнасящи се за резултата от полета.
— Как е преминал полетът и какво са видели край Миени нашите смели звездоплаватели, ще ви разкаже Рийг Диегон — командирът на кораба.
— Митинг, в който участвува цялото население на планетата — прошепна Синяев на ухото на Широков.
Диегон говорѝ малко за полета, цялото си изказване посвети на Земята. Подробно разказа за срещата с хората и за тях самите. Накратко описа природата и градовете на Земята. После се спря върху причините за закъснението на звездолета.
Широков го слушаше с тревога. Страхуваше се, че разказът за произшествието в лагера край Курск може да създаде у калистяните, непознаващи условията на земния живот, невярна представа за хората.
Диегон обаче не спомена нищо за диверсията.
— Вратата към помещението на централния агрегат беше повредена и не можеше да се отваря — само толкова каза той. — Техниката на Земята ни оказа неоценима помощ.
Широков и Синяев облекчено въздъхнаха. Калистяните ще научат истинската причина за повредата, но само да не е сега, по-късно това няма да е страшно.
— Всичко, което видяхме на тази далечна планета — приключи Диегон, — ни убеди, че земните хора и калистяните ще живеят дружно. След нашия полет ще последват и други. Искам да вярвам, че към съюза на Земята и Калисто ще се присъединят и обитателите на други светове, на спътници на звездите, които се намират не много далече от Миени — Слънцето — и от Релиос. Първата крачка е направена. Ние, дванадесет калистяни, посетихме Земята. Сега двама учени от Земята долетяха при нас. Щастливи сме, че се върнахме в родината, но още по-щастливи сме, че не се върнахме сами. Ще дадем думата на нашите скъпи гости. Не се учудвайте, че ще говорят на нашия език. През време на полета те добре го овладяха. Пред вас е представител на медицинската наука на Земята — Пьотър Широков.