— Говорете по-дълго — каза му Женсийнг. — Дайте време на калистяните добре да ви разгледат.
Широков за миг се поколеба, после решително свали очилата си и се приближи до апарата. Ярката светлина му беше много неприятна, трябваше силно да присвие очи, но му се струваше, че така е по-добре, отколкото да се покаже пред милионите зрители с очила, които загрозяваха лицето му. Като знаеше с какъв жаден интерес калистяните ще го разглеждат, той страшно се вълнуваше и няколко секунди не беше в състояние да почне да говори.
Точно пред себе си виждаше тъмния отвор на тръбата на предавателя. В дъното на отвора нещо блещукаше. На Широков изведнъж се стори, че пред него има прозорец, зад който се е ширнал целият простор на огромната планета, и безброй черни лица с дълги тесни очи, устремени в него.
Той въздъхна дълбоко и каза:
— Здравейте, другари калистяни!
Произнесе думите и едва тогава разбра, че говори на руски.
Всички, които стояха край апарата, го гледаха внимателно и сериозно. Никой сякаш не се учуди, че говори на земен език. Навярно всички си помислиха, че го е направил нарочно.
Трите думи, казани на родния език, някак изведнаж успокоиха Широков и той продължи да говори вече на калистянски и както му се струваше, съвсем спокойно. Но по-късно изобщо не можеше да си спомни какво е говорил на калистяните този ден. Думите сами излизаха от устата му без участието на неговата воля. Но когато след известно време попита Синяев какво е впечатлението му от речта, разбра, че е говорил добре и с чувство.
След Широков говори Синяев. Той не само привидно, а наистина беше напълно спокоен. След кратко приветствие той разви мисълта, изказана от Диегон, че към съюза между земните хора и калистяните в бъдеще ще се присъединят и жителите на други, засега още неизвестни планети.
Женсийнг закри своеобразния „митинг“ и всички пак с чудната олита се отправиха към звездолета.
Калистяните бързаха да напуснат острова.
— На звездолета носим безброй предмети, подарени ни от Земята — каза Диегон на Женсийнг. — Моля ви да не го разтоварвате без мене.
— Никой нищо няма да пипне във ваше отсъствие — отговори му Женсийнг.
Пътуване по океана
— С какво ще стигнем до континента? — попита Синяев.
— С кораб — отговори му Женсийнг.
— А защо не по въздуха? Ще бъде по-бързо.
— Разликата във време е незначителна. Корабът се движи бързо. Такова е желанието на Диегон и другарите му. Но ако вие имате нещо против…
— Съвсем не! Просто не понасям добре клатушкането.
— Клатушкане няма да има.
— Ами ако излезе буря?
— Изключено е. Докато пътувате по океана, вятърът няма да бъде допуснат в тази част на планетата.
— Вие управлявате вятъра? — смаян от думите му, попита Синяев.
Отговорът беше изненадващ.
— Времето се планира.
Широков и Синяев мълчаливо се спогледаха.
— Дори ако е бил предвиден вятър в тази част на океана — невъзмутимо продължи Женсийнг, — заради вас станциите са променили програмата. Охладените над океана въздушни маси ще бъдат насочени в друга посока.
— Но как… — започна Синяев и млъкна. Не си струваше труда да иска да му обясняват. Беше немислимо да научат и да разберат всичко наведнаж.
Приготвиха се бързо за път. Звездоплавателите имаха намерение да се върнат на острова и не взеха със себе си никакви вещи. Багажът на гостите се оказа обаче твърде обемист. Те щяха да останат на континента и взеха със себе си всичко, което носеха от Земята.
С тъга напускаха звездолета, на който бяха прекарали повече от три години.
— С този ли звездолет ще се върнем на Земята? — попита Широков.
— Разбира се, не — отговори му Миенион. — За вас ще построят нов, по последната дума на техниката. Нали на Сетито видяхте, че съвременните звездолети са много по-съвършени.