Нито един от мебелите не бе поставен до самата стена, което също беше необичайно. Дълги ниски „саксии“ от зелено „стъкло“ с растения заемаха свободното пространство зад мебелите, широко почти метър и половина.
Тази калистянска флора повече от обстановката напомняше на хората, че не се намират на Земята. Те не видяха нито едно листче, нито едно цвете, които поне малко да приличат на земните.
Цветята имаха преливащи светлосини и странно златисти оттенъци. Листата, свити на тръбички, бяха зелени, което особено учудваше тук на Калисто, където растителният свят обикновено имаше червени и оранжеви тонове.
— Това са специално отгледани стайни растения — каза Сийнг. — И са поставени тук за вас.
В стаите цареше дълбока тишина. Нито звук не проникваше и отвън, макар че къщата беше в центъра на огромния град.
Тъмножълтата „завеса“ едва забележимо плавно се поклащаше и ритмичното й движение действуваше приспивно.
Широков съсредоточено гледаше това нещо, което закриваше прозореца, с надежда да заспи най-сетне, но сънят упорито не идваше.
И Синяев, който лежеше на другия диван, не можеше да заспи.
Пред мисления поглед на приятелите стояха картините, минали пред очите им за сравнително малкото часове от първия им ден, прекаран на Калисто. Впечатленията бяха толкова много, че споменът за тях щеше да им стигне за цял живот, а днес беше едва първият ден от многото, които им предстояха.
Чувствуваха се толкова уморени, че дори самото неподвижно лежане на меката постеля, тишината, която цареше в дома, и прохладният полумрак им доставяха физическа наслада.
Дано само по-скоро заспят!
Широков мечтаеше да дойде Сийнг и да им даде сънотворното средство, действието на което те два пъти бяха изпитали на звездолета, но нямаше никаква вероятност да дойде калистянският лекар. Гостите бяха изразили желание да си починат и тъй като вече добре познаваха калистяните, не се съмняваха, че желанието им ще бъде изпълнено като нещо свято. Докато те сами не повикат, никой няма да влезе при тях, а къде и как да намери Сийнг или друг лекар, Широков съвсем не знаеше. Освен това беше тъй уморен, че му се струваше невъзможно да стане и да излезе от стаята.
Те мълчаха, всеки в себе си преживяваше още веднаж събитията от този ден.
Приземяването на звездолета, посрещането им на острова, странният „автомобил“, който не се подчинява на законите на притеглянето, пътуването по океана с подводно-надводния кораб и особено приказното видение на „Релиос Витини“ на дъното на океана занимаваха мислите им и прогонваха съня.
И най-сетне Атили!
Те не можаха добре да разгледат града, но онова, което успяха да видят, им направи силно впечатление.
Атили бе град на дворците. Те не видяха нито една сграда, която да не може да се нарече дворец; всяка заслужаваше специално описание. А при това знаеха, че Атили съвсем не е най-големият и най-населеният град на Калисто. Той беше „покрайнина“, най-северният от градовете на континента, значи, нещо като провинция по земните представи. Повечето калистяни предпочитаха да живеят близо до екватора.
Градът се простираше като дълга лента по крайбрежието и в него навярно имаше не по-малко сгради, отколкото в Москва, Лондон или Нюйорк, но обширни пространства с оранжевочервена растителност отделяха къщите една от друга. Атили заемаше невероятно огромна площ.
Корабът, който ги докара от Острова на небето, наистина се движеше с малка скорост, но все пак цели три часа плува покрай застроения бряг, докато стигне центъра на Атили. Почти всички сгради имаха широки, украсени със статуи стълбища, които слизаха до самата вода. Тези стълбища и плоските покриви подчертаваха приликата на калистянската архитектура с древноегипетската, забелязана още при първото запознаване на земните хора с постройките на Калисто.
В центъра на града видяха червен каменен кей, до който спря корабът.
Посрещането, устроено им от жителите на Атили, бе наистина грандиозно. Много време, преди да се покаже градът, стотици плавателни съдове с най-различни размери и конструкции вече придружаваха кораба. Широков и Синяев се учудиха на големия брой кораби, понеже знаеха, че морският транспорт вече е излязъл от употреба. Но им обясниха, че това са плавателни съдове за разходка, нещо като яхтите на Земята.
Небето беше изпълнено с летящи с крила калистяни. Бяха хиляди. Над тях летяха безброй олити.