— Ние отдавна прелетяхме над него.
— Да обърнем ли назад?
— Тук не бива да се обръща — каза Биеси. — Трябва да продължим още малко.
— Край нас няма никой.
— Въпреки това. Някоя олита може да излети тъкмо на това място. Има специални места за завой.
Скоро долу, точно по средата на улицата, видяха висок зелен стълб. Такива стълбове бяха срещали и преди това.
— Ето тук можете да обърнете.
Синяев леко отклони върха на стъпалото си вляво. Олитата послушно направи широк полукръг.
Олитите, които летяха зад тях и нямаше да завиват, се спускаха или издигаха, когато приближаваха стълба, за да освободят мястото.
— Тук няма да излети нито една олита — каза Биеси. — Забравих да ви предупредя, но вие правилно направихте завоя вляво.
— Ами ако все пак излети? — Синяев се усмихна. — Какво е наказанието за нарушаване на правилата?
— Не съм чувала да е имало такъв случай.
— Но все пак? Ако някой наруши правилата?
— Аз мисля, че такова нещо не може да се случи — спокойно каза Гесиян. — А ако се случи, лекарите ще изследват виновния, тъй като той сигурно ще се окаже болен.
— Защо трябва да се задават въпроси, отговорът на които се знае предварително? — обади се недоволен Широков.
Не се разбра дали думите на Гесиян убедиха Синяев, или той реши да послуша съвета на приятеля си, но замълча и с удвоено внимание управляваше олитата.
— Ето къщата, в която се е настанил Диегон — каза Биеси след няколко минути.
Внезапно в олитата се разнесе нечий непознат глас, който повтори няколко пъти:
— Геогий Синев!… Геогий Синев!
— Какво е това? — попита Синяев. — Като че ли викат мене.
— Да, вас ви викат — потвърди Гесиян. — Изглежда, че в олитата е монтиран дублиращ приемник от екрана на вашия дом, за да знаете, когато някой ви вика.
— Нашият екран е настроен на думата „Земя“.
— Когато са строили олитата, това още не е било известно.
— Геогий Синев!…
— Аз мога ли да отговоря?
— Право да си кажа, не зная — отвърна му Гесиян. — Обикновено в олитите няма такава връзка. Те често минават от едни ръце в други.
— Гласът е съвсем непознат — намеси се Широков.
— Неудобно е да не отговорим. Може би трябва да се върнем?
— Вече сме при дома на Диегон. Да се спуснем и да научим кой ви вика — предложи Биеси.
— Ако това може да се направи от всяка къща, тогава добре — съгласи се Синяев.
В този момент бяха тъкмо над терасата, на която трябваше да кацнат. Синяев дръпна педала назад. Олитата спря и увисна неподвижно на място.
— Натиснете педала — каза Биеси.
— Силно или слабо?
— Все едно. Спускането се извършва винаги с една и съща скорост.
Щом олитата докосна каменните плочи на терасата, насреща им изтича Диени.
До този момент Синяев смяташе, че калистяните, независимо от пола, се обличат еднакво. Но сега се убеди, че не е така. Диени бе облечена в бяла рокля с широк бледозелен колан. Златистите й коси, по-дълги, отколкото на мъжете, бяха вчесани в проста и строга прическа. Така тя се стори на Синяев много по-красива, отколкото в костюма на астронавт.
Широков дори не забеляза в какво е облечена Диени. Той я гледаше в лицето, изпитвайки не само радост, че я среща, но и нещо повече. И внезапно разбра, че през всичкото време е тъгувал за нея.
„Глупости! — помисли си той. — Само това ми липсваше — да се влюбя. Сякаш на Калисто нямам друга работа.“
След Диени излязоха Диегон и синът му.
— По-скоро влизайте вътре — каза Гесиян. — Не бива дълго да стоите под открито небе.
— Но нали Релиос не се вижда?
— Въпреки това. Лъчите му проникват и през облаците.
— Осъждате ни на доста скучен живот — каза Синяев. — Ако ще продължава така, няма да видим много нещо на Калисто.
— През първите дни това е необходимо. А по-нататък — ще видим.
Стаята с терасата много приличаше на стаята с терасата в техния дом, само че нямаше фонтани.
Сийнг каза, че някой много настоятелно вика Синяев.
— Сега ще научим кой е — рече Виег Диегон и се приближи до екрана.
— Повикванията регистрират ли се? — попита Синяев.
— Не, но ако разговорът е срочен и важен, чрез дежурния пост може да се определи часът, когато вие сам ще се свържете с този, който иска да ви види.