На екрана се появи централният пост на Атили. Той бе няколко пъти по-голям от секторния и в него имаше петима дежурни. Виег Диегон поговори с единия.
Широков и Синяев нарочно не се приближиха до екрана. Не искаха да забавят разговора, което неизбежно щеше да стане, ако дежурните от поста ги видеха.
Екранът „угасна“.
— С вас иска да говори Аин Зивиен — каза Диегон. — Моли ви да се свържете с него колкото се може по-скоро.
— Аин Зивиен! — възкликна Биеси. — Странно!
— Кой е той? — попита Синяев.
— Много голям учен. Ръководи всички работа по изучаване на гравитацията и антигравитацията. За какво ли му трябвате?
— Може би като астроном — предположи Широков.
— Астрономията на Калисто не е по-назад от нашата — възрази Синяев. Защо да гадаем! — Той отиде до екрана и като натисна бутончето за повикване, произнесе отчетливо: Аин Зивиен.
Екранът веднага „изчезна“. Откри се малка, скромно наредена стая с множество прозрачни, почти невидими шкафове, пълни с книги.
Пред екрана седеше възрастен калистянин, облечен в обичайните полупрозрачни дрехи от бяла материя.
— Геогий Синев? — попита той и млъкна в очакване.
— Аз съм.
— Извинете, че ви безпокоя. Един много важен въпрос изисква вашето присъствие. Той е важен не толкова за нас, колкото за вас двамата и вашата планета. Не бива да се отлага, тъй като може да се наложи да напуснете Калисто и да се върнете на Сетито.
— А защо? — неволно възкликна Синяев.
Зивиен се усмихна:
— Смятам, че ви е ясно защо. Ако не ви е ясно, попитайте Гесиян. Той е до вас. Или пък вашия другар, нали е лекар?
— Не смятам, че ще бъде наложително.
— Още по-добре. Но въпросът е толкова важен, че не искаме да рискуваме.
— Аз съм на ваше разположение — каза Синяев.
— Моля ви да дойдете в теси-станцията на гравиоинститута.
— Кога?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Готов съм, ако искате, и веднага.
— Много добре. В кой дом сте?
— Атили, втори сектор 8843 — отговори Диегон.
— Чакайте там. След половин час ще долети олита да ви вземе.
— Не позволявам — каза Гесиян. — Нашият гост засега не може да използува обикновените олити. Само своята.
— Тогава какво да пратим?
— Разрешете ми да го доведа при вас — каза Биеси. — Аз зная къде се намира гравиоинститутът.
— Прекрасно.
— Дълго ли ще ме задържите? — попита Синяев.
— Два-три дни.
— Сам ли да дойда или с моя приятел?
— Много ще ни е приятно да видим и него, но само вие сте ни необходим — с присъщата на калистяните прямота отговори Зивиен.
Синяев не попита защо е необходим на института. Беше ясно, че въпросът е много сериозен и че е неудобно да се говори по екрана.
— Чакаме ви — каза Зивиен.
Екранът „угасна“, тоест отново стана видим.
— Ще дойдеш ли с мен? — попита Синяев.
— Като че ли няма нужда — отговори Широков. — Върви сам.
— Как ще се справиш без нашата олита?
— Петя ще остане тук — каза Диегон. — Ще бъде наш гост. Ние ще се постараем да не скучае.
Трета глава
Блясвания по небето
След отлитането на кораба за Калисто в живота на Николай Николаевич Козловски станаха големи промени. Калистяните, без да искат, рязко измениха съдбата му по най-непредвиден начин.
По инициатива на Съветската академия на науките бе създаден Международен комитет по изучаване и практическо овладяване на огромното количество научни и технически материали, оставени на Земята от калистяните. В него влязоха най-големи учени от двадесет и три страни, включително и всички членове от бившата експедиция на Куприянов.
На първото организационно заседание на новия комитет по предложение на академик Неверов, единодушно подкрепено от всички, Козловски бе избран за председател.
— Скъпи другари — каза Николай Николаевич, смаян от този избор (той присъствуваше на заседанието като гост), — аз не съм учен, а партиен работник. Как мога да ръководя такъв комитет?