— Не! — рязко отговори лейтенантът. — Не разрешавам!
Той изчезна в тъмнината.
— Обиди се — тихо прошепна Козловски на Щерн, — че се усъмнихме в бдителността им.
— А защо не му казахте истината?
— Защо ли? — сви рамене Козловски. — Не разбирате ли защо? Все пак излиза някак несолидно. Двама професори, пък…
След петнадесетина минути, лейтенантът се върна с двамата „диверсанти“, които изглеждаха съвсем обезкуражени. Козловски се страхуваше да не би Куприянов да почне да ги мъмри и така да издаде пред офицера малката му хитрост, затова високо и весело каза:
— Ето на! Нали ви казвах. Разбира се, веднага са ги задържали. Благодаря ви, другарю лейтенант! Караулната служба се поддържа образцово. Да вървим да спим!
— Ами те? — попита Куприянов, като сочеше Аверин и Смирнов.
— Задържаните ще останат тук до сутринта — сухо отговори офицерът.
На връщане из целия път Козловски се смееше до сълзи.
— Не мога да допусна такова нещо — каза Куприянов.
— Само Черепанов може да ги освободи — обясни му Козловски.
— В такъв случай да идем при него. Вие сте виновен! — неочаквано се ядоса Куприянов. — Защо трябваше да казвате, че искаме да проверим охраната? Такива шеги не са на добро.
— Ето ти на! — продължи да се смее Козловски. — Аз излязох виновен. Иди, че защищавай честта на науката…
— Не се сърдете, драги! — каза професорът. — Тази история ме разстрои. Пьотър Аркадиевич, къде е…
Младия комендант обаче го нямаше. Беше изчезнал някъде.
— Аз не зная къде е палатката на командира на полка.
— Затова пък аз зная — рече Козловски. — Да вървим!
Едва бяха изминали няколко крачки и насреща им се зададе Широков.
— Всичко е уредено, Михаил Михайлович — каза той. — Ето бележка от началник — щаба.
— Отлично — зарадва се Куприянов. — Домъквайте тук нашите ентусиасти.
Това заслужава внимание!
След два дни в лагера опънаха нови палатки: двете бяха по за трима души, а едната — за четирима.
— Тук ще живеят кореспондентите — каза Козловски.
— Но нали кореспондентите са петима, а не четирима — забеляза Куприянов.
— Вярно, петима са, но Ю Син-чжоу ще настаним с двамата московски журналисти, които ще дойдат заедно с тях. Иначе чуждестранните кореспонденти, току-виж, заподозрат, че Ю Син-чжоу ги следи. Естествено те знаят, че той е комунист. Не бива да им даваме повод да мислят така.
— Да! — въздъхна Куприянов. — Не бива!
След разговора си с Щерн професорът беше все мрачен и същевременно нервен. Гнетеше го мисълта, че животът на гостите на Земята, които той още не бе видял, е застрашен и че техният чудесен кораб може да стане жертва на диверсия. Много добре разбираше, че Козловски е прав, но не можеше да се помири с мисълта, че е възможна такава безмерна подлост.
— Нито един от пристигащите не говори руски — продължи Козловски. — Какви езици владее Широков?
— Английски и немски — отговори Куприянов. — Разбира и малко френски.
— Добре. А вие?
— Добре говоря френски, английски и немски. Зная латински и малко гръцки.
— И другите участници в експедицията навярно владеят езици?
— Да, всички. Един или друг език. А що се отнася до Лежнев…
— Ясно — прекъсна го Козловски. — За него и за Лао Сен няма защо да се говори. — Той помълча малко. — Смятам, че няма нужда да прикрепяме към тях преводачи. Освен към тримата учени, ако те пожелаят. Кореспондентите нека се чувствуват свободно. Така ще е най-добре. Вие вярвате ли, Михаил Михайлович, че те наистина не разбират руски?
— Ах, не зная! — Куприянов махна с ръка. — Всичко това така ме разстройва.
В деня, когато щяха да пристигнат чужденците, Козловски рано-рано повика при себе си Черепанов и парторга на полка — капитан Василиев.
— Днес — каза им той — в лагера пристигат чуждестранните учени и журналисти. Не е изключено под формата на журналист при нас да проникне човек, пратен от враждебни на Съветския съюз кръгове. Страхувайки се от засилването на военната мощ на СССР, тези хора са готови на всичко. Вече имаме някои сведения, че се готви диверсия. Може би ще се опитат да унищожат кораба и екипажа му, преди да сме намерили общ език с нашите гости. Правителството на СССР взима под внимание тази опасност. Тия, които ще пристигнат днес, са първата група. След нея ще пристигнат и други. Не искаме да затваряме вратите пред учените от другите страни. Долитането на космическия кораб интересува не само нас, а цялото човечество. Наша задача е зорко да наблюдаваме чужденците, но така, че те да не забелязват това. Разбира се, не ние — други са натоварени с охраната на гостите. Ще пристигнат още двама „кореспонденти“.