Както опитният ловец, без да вижда звяра, чувствува приближаването му по едва доловими признаци, така и той чувствуваше, че държането на стария астроном има някакво отношение към „звяра“, който искаше да проследи. Подозренията му бяха смътни и неясни дори на него самия, но бе убеден, че не греши.
И не сгреши.
Беше единадесет без четвърт, когато чу тежките стъпки на астронома. Щерн влезе в палатката и се извини за късното посещение.
— Влизайте, влизайте, Семьон Борисович! — каза Козловски, като стана от леглото и премести креслото. — Сядайте! Много се радвам, че дойдохте. Не ми се спи, лежа и скучая.
— А защо се прибрахте така рано?
— Уморен съм.
Щерн седна и разсеяно започна да прелиства книгите на масата. Козловски внимателно го наблюдаваше и забеляза, че ръцете на астронома треперят.
— Студено ли ви е, Семьон Борисович? — направо го попита той.
Старецът трепна.
— Да ми е студено? Не, от къде на къде!
— Ръцете ви треперят. — Козловски мина от другата страна на масата и седна срещу госта си. — Все исках да ви попитам защо така се вълнувахте на летището, после в лагера, пък и сега също се вълнувате.
— Не се вълнувам… — почна Щерн, но веднага сам се прекъсна: — Не, вълнувам се, дори много се вълнувам. — Той вдигна към Козловски очи, добри, уморени очи на човек, много живял и преживял. — Такова странно нещо!… Съвсем непонятно… Никак не мога да разбера в какво се състои работата. И се страхувам… Вие сте секретар на областния комитет на партията. Длъжен съм да ви кажа… Ще ми помогнете да се ориентирам. Не зная в какво се състои работата, но предчувствувам нещо лошо. Кой знае защо, струва ми се, че има нещо общо с онова, което ни говорихте на събранието.
Докато астрономът говореше така объркано и неясно, Козловски внимателно и сериозно го гледаше в очите.
— Добре сторихте, че дойдохте при мен — каза той. — Аз ви чаках. Не съм уморен, а нарочно се прибрах, за да ви дам възможност да дойдете при мен. Говорете! Тук никой няма да ни чуе.
— Чакали сте ме? Значи, и вие сте забелязали?
— Забелязах вашето вълнение и това ми е достатъчно.
— Много странно нещо. И съвсем непонятно. Те навярно знаят… Впрочем този много прилича на него…
— Драги Семьон Борисович! — каза Козловски. — Престанете да говорите със загадки.
— Ама много просто. — Гласът на Щерн изведнаж укрепна. — Този О’Кели изобщо не е О’Кели.
— Как така? — Козловски не очакваше такъв обрат.
— Ами точно така! Той може наистина да се казва О’Кели, но не е директорът на Кеймбриджката обсерватория, не е онзи О’Кели, за когото ни съобщиха предварително. Аз добре познавам Чарлз О’Кели. Този човек много прилича на него, но не е той.
— Уверен ли сте в това? — тихо попита Козловски.
Щерн изведнаж се разгневи.
— Ама че глупости! Извинете! — сепна се той. — Разбира се, че съм уверен. Те навярно мислят, че от старост съвсем съм оглупял. Аз имам снимката на Чарлз О’Кели и лично съм се срещал с него.
Ръката му отново затрепери.
— Но какво може да означава това, Николай Николаевич? Защо е тази измама? Какво търси тук този човек? Нима е вярно, че те искат да посегнат на кораба и на неговия екипаж? Преди два-три дни аз сам говорих за това с Куприянов, а ето че сега питам вас.
— Да се говори за евентуално посегателство, е едно — каза Козловски, — а да се сблъскаш непосредствено с него, е друго. Разбирам ви, Семьон Борисович, и ви уважавам за вашето вълнение. С този О’Кели ще се заема аз. Моля ви, на никого не казвайте нито дума, абсолютно на никого, дори на председателя или на Куприянов. Това е от най-голяма важност. С О’Кели се дръжте така, сякаш нищо не сте забелязали.
Щерн мълчаливо стисна ръка на Козловски и излезе от палатката.
Щом остана сам, секретарят на обкома веднага отиде при Артемиев и му разказа всичко.
— Ако Дюпон и О’Кели са хората, от които се опасявахме — отговори подполковникът, — те вече не са опасни. Но аз се страхувам, че това е само разузнаването. Във всеки случай ясно е, че нашите подозрения са основателни. Някой иска да ни попречи. Това е безспорно. Ала в какво се състои планът на врага? Ето това трябва да разгадаем на всяка цена.
Четвърта глава
Петнадесети август
На петнадесети август времето се случи чудно хубаво. Рано сутринта преваля краткотраен дъжд, но към осем часа небето напълно се разведри и умитата от праха земя блаженствуваше под горещите лъчи на слънцето. Палатките на лагера бързо изсъхнаха и изглеждаха някак особено чисти и празнични. Листата на брезите още блестяха от дъжда и също изглеждаха празнични. Сякаш и природата искаше да вземе участие в празника.