Настъпи решителният ден. С вълнение и трепет го очакваше цялото население на земното кълбо. Ако светлинният разговор на трети август бе разбран правилно, именно днес екипажът на космическия кораб трябваше най-сетне да се покаже пред хората.
Специално пристигналият от Москва радиокоментатор заедно с радистите от лагера монтираше и изпробваше преносимия микрофон, готвейки се за репортажа. Неговият разказ за срещата щеше да се предава по цялата Земя. Кореспондентите с най-голямо внимание проверяваха кинокамерите и фотоапаратите си. Четири телевизионни камери насочиха обективите си към космическия кораб.
Никой не знаеше часа, в който щеше да стане дългоочакваното събитие. Всички бързаха. В лагера очакваха излизането на екипажа около пладне. Това мнение беше изказал Щерн и то изглеждаше най-правилно. Между гостите сигурно имаше астрономи и за изтеклите деветнадесет дни те навярно са определили кога слънцето пресича меридиана на даденото място. Те безспорно разбираха, че им се готви тържествено посрещане и понеже не бяха имали възможност да се уговорят точно кога ще излязат, логично беше да сторят това около пладне.
Церемониалът по посрещането бе предизвикал дълги и горещи спорове. Не само обичаите, но дори възприятията на гостите бяха съвсем неизвестни. Как да постъпят, че те да разберат смисъла на посрещането? Например позната ли им е музиката? Намериха се горещи глави, които бяха измислили сложен церемониал с живи картини, пантомими и дори танци — едва ли не цяло цирково представление. Някой съвсем сериозно предложи да се обсъди дали да поднесат на гостите хляб и сол по руски обичай. В края на краищата бе решено да не мъдруват, а да ги посрещнат така, както обикновено се посрещат на Земята гости от друга страна.
— Не само ние се вълнуваме и чакаме — казваше Козловски. — Те със същото нетърпение са чакали този ден. И те се готвят за срещата с нас и може би също обсъждат как да постъпят, за да ги разберем.
— На тях им е много по-лесно — казваше Щерн. — Те ни виждат и през всичкото време са ни наблюдавали, а ние не знаем дори какво представляват.
Едва ли не в последния момент възникна въпросът от коя страна се намира изходът на кораба. Освен отвора, който видяха първия ден и който оттогава се бе отварял още четири пъти, в корпуса на звездолета не се забелязваха никакви други отвори.
— Ще ги чакаме откъм лагера — каза Куприянов. — И без това не можем да отгатнем къде е изходът им.
Към единадесет и половина всичко бе готово за посрещането. На сто метра от кълбото в прави редици се строиха батальоните на полка. Пред редиците им застанаха оркестърът и почетният караул. На петдесет метра от кораба бе поставен микрофонът, а край него се събраха всички членове на научната експедиция и чуждестранните гости. И кореспондентите с апаратите си бяха тук.
На радиус петстотин метра огромна тълпа като плътна стена обкръжаваше кораба. Никакви забрани не можаха да възпрат жителите от околните градове и села и те още от предния ден непрекъснато прииждаха към лагера — пешком или с превозни средства. Повече от половината от тези хора бяха прекарали тук цялата нощ и стоически издържаха сутринта под дъжда. По едно интересно съвпадение петнадесети август се случи неделя и това още повече допринесе да се увеличи броят на зрителите.
Кордонът на караулите се отдръпна от кълбото на половин километър и хората послушно спряха до тази линия, без да се опитват да се приближат повече.
Куприянов се ядосваше, че е допуснато „такова безобразие“, мърмореше на Черепанов, но в себе си беше доволен и одобряваше поведението на жителите.
— На тяхно място и аз бих постъпил така — казваше той на Козловски.
— Другояче не може и да бъде — отвръщаше му секретарят на обкома.
Денят бе много горещ. В неподвижния зноен въздух не се чувствуваше дори най-слаб полъх на вятър. Високо издигналото се слънце с ослепителен блясък се отразяваше в металните стени на космическия кораб, в тръбите на оркестъра и с огнени искри трептеше по щиковете на войниците.
Кълбото си стоеше все така неподвижно и загадъчно. Нищо не се беше променило във външния му вид. Белият корпус все така скриваше от хората онова, което се намираше вътре в него. Дали екипажът на кораба вижда всички тези приготовления? Дали разбира какво означават те? Или звездоплавателите си вършат своите работи, без да обръщат внимание на приготовленията на хората, които са им непонятни и чужди? Може би те дори нямат намерение да излизат от кораба си и всичките приготовления са напразни.