Защо излязоха отгоре? Или щяха само да се покажат на хората и отново да изчезнат в кораба, без да стъпят на земята? Може би се страхуват да се доближат до непознатите им същества?…
Но изведнаж диплите на дрехите им се размърдаха, разтвориха се и осем крилати фигури се издигнаха във въздуха…
Птици!… Птици с човешки глави!
Те плавно, свободно и красиво се спускаха надолу. Крилата им не помръдваха. Те управляваха полета си, както правят орлите и ястребите, наклонявайки тялото си и леко поклащайки се.
С вдигнати глави, застинали от изумление, хората следяха полета на гостите си.
Птици…
Разумни птици населяват незнайната планета, откъдето бе долетял корабът.
И това гигантско кълбо беше направено от птици. И музиката, прекрасната мелодия на химна-песен бе създадена от птици… С тези крилати звездоплаватели бяха разговаряли хората на езика на математиката… Птици бяха осъществили и великата мечта на човечеството — междузвездния полет!
Хората чакаха, но това, което видяха, никой не можеше да предвиди.
Гласът на професор Лебедев наруши тишината:
— Това е невъзможно!
— Изглежда, че е възможно — тъжно продума Щерн.
На пет крачки от групата на учените леко и плавно птиците се спуснаха на земята, прибраха криле и стъпиха на крака… на обикновени човешки крака… на два крака!
Всички едновременно направиха някакво движение пред гърдите си, крилата изведнаж се отделиха от телата им и се свлякоха на земята. Показаха се ръце — две! Летателните апарати лежаха при краката на притежателите си.
Това не бяха птици, а хора!
И осмината бяха облечени еднакво, в светлосиво облекло, приличащо на авиаторски комбинезон, с червена кожена яка и също такива маншети над китките. Всяка ръка имаше пет пръста, само че доста по-дълги в сравнение с пръстите на хората.
И бяха черни!
Всичко — ръцете им, шията, лицето, бе черно, черно като китайски туш.
Чертите на продълговатите им лица бяха също като на хората от бялата раса и дори красиви, красиви от земна гледна точка. Русите им златисти коси се къдреха на меки вълни. Бяха без шапки. На ръст бяха към два метра, а широките им рамене издаваха физическа сила. На пръв поглед изглеждаха млади. Очите им (две очи) бяха много удължени и тесни, от което изглеждаха присвити. Миглите им — златисти като косите. Не личеше да имат нито брада, нито мустаци.
Като свалиха крилете си, те застанаха рамо до рамо, вдигнаха глави и погледнаха с тесните си очи хората право в очите.
Няколко минути представителите на двата свята стояха неподвижно лице срещу лице.
Земните хора изпитваха мъчително вълнение, струваше им се, че ако то продължи още малко, сърцата им, разтуптени, няма да издържат и ще се пръснат. Нямаха сили дори да помръднат.
Какво изпитваха пришълците от дълбините на вселената, беше трудно да се каже, но тяхната неподвижност говореше много.
Цареше такава тишина, че ясно се чуваше учестено дишане…, дишането на двете групи…
И неочаквано пришълецът, който стоеше срещу Куприянов, направи няколко крачки напред и го прегърна. Прегърна го така, както би направил това земен човек, срещнал приятел след дълга раздяла.
И земният учен отвърна със силна прегръдка на учения от другата планета.
Тишината се разкъса.
Гръмна със закъснение оркестърът. (От вълнение музикантите свиреха страшно фалшиво.) Почетният караул наруши дисциплината и се втурна напред. Гостите бяха вдигнати на ръце.
И те се усмихваха.
Радиокоментаторът се опомни и се спусна към забравения микрофон. Кореспондентите със смутени лица се заеха с апаратите си. И те бяха забравили задълженията си и не снеха появата на гостите. Само операторите от телевизията запазиха спокойствие и стотици милиони хора по света можаха да видят всичко.
Няколко минути край кораба ставаше нещо невъобразимо. Не даваха възможност на звездоплавателите да стъпят на земята. Прехвърляха ги от ръце на ръце. Всеки искаше поне да се докосне до тях.
Пръв дойде на себе си Черепанов. Той каза нещо на офицера до него. Чу се гръмка команда, която надви шума. Със смутени и виновни лица войниците бегом се върнаха по местата си и със светкавична бързина се строиха.