Гостите възвърнаха свободата си.
През цялото време Куприянов държеше за ръка госта, който го бе прегърнал. Те често се поглеждаха и се усмихваха.
Радиокоментаторът дойде при тях и помоли професора да каже няколко думи по микрофона.
— Аз предадох всичко, което стана — смутено каза той. — Сега трябва вие да кажете няколко думи. Ох! Ще си изпатя аз! — въздъхна той.
Куприянов застана пред микрофона. Той знаеше, че цялата Земя ще го чуе и види, но беше съвсем спокоен. Преживените вълнения бяха така много, че за нови нямаше място.
Командирът на звездолета (навярно този беше командирът) тръгна след него. Той внимателно и сериозно наблюдаваше всичко, което ставаше пред очите му.
Сега, в спокойна обстановка, Куприянов по-добре го разгледа и се убеди, че този човек съвсем не е млад. По лицето му имаше дълбоки бръчки, а косите му бяха прошарени. Изпъкналото чело, енергичната гънка на устните и добре очертаната брада показваха силен, властен характер и проницателен ум. Неговите очи, устните (сиви на цвят) и пръстите на ръцете не приличаха на човешките очи, устни и пръсти и въпреки това пред Куприянов стоеше съвсем истински „човек“, само че черен, много по-черен дори от най-черния негър.
Когато завърши кратката си реч, Куприянов се поколеба за секунда и с леко трепнал глас каза в микрофона:
— А сега ще помолим командира на звездолета да ни каже няколко думи.
Той се отдръпна една крачка и с жест покани госта до микрофона.
Не би могъл да обясни какво го накара да направи това. Не знаеше дали съществото може да говори, дали ще разбере какво искат от него. Но като произнесе тази много задължаваща фраза, добре знаейки какво вълнение предизвиква по цялата планета, беше дълбоко убеден, че не прави грешка.
Членовете на научната експедиция, които бяха около микрофона, учудени погледнаха ръководителя си. Лебедев дори изпъшка от досада. Само Козловски одобрително се усмихна.
И изведнаж в настъпилата тишина се чу мек глас. Говореше звездоплавателят.
Звуковете на непознат език се понесоха по етера. Странни, чужди за земния слух, с отчетливи паузи между думите, те поразяваха с някаква необикновена мекота. Като че ли всяка съгласна бе силно омекчена независимо от следващата гласна.
Той не говори повече от минута. Като свърши, обърна се към Куприянов и се усмихна, сякаш с тази усмивка питаше: „Достатъчно ли е?“
Лежнев и Лао Сен особено внимателно слушаха говора на госта. Двамата доволни отбелязаха, че в този език няма нито един звук, който земните хора не биха могли да произнесат. Най-голямата трудност несъмнено се състоеше в мекотата на съгласните, която не бе свойствена на никой от езиците, познати на Земята, но тази трудност според тях не беше непреодолима. Да се изучи този език, да може да се разговаря с обитателите на неизвестната планета, беше трудно, но те решиха, че тази задача е по силите им.
И двамата запомниха последната дума от речта на госта.
Ако се напишеше тази дума, щеше да се получи странно, много омекчено съзвучие: „К-а-л-и-с-т-о“.
Не знаеха какво означава тази дума, но тя беше произнесена с такова дълбоко чувство, че се вряза в паметта им.
Крилата
— Кялистйо — повтори Лао Сен, като се стараеше да произнесе звуковете колкото се може по-меко.
Звездоплавателят отрицателно поклати глава.
Това движение, тъй понятно и привично на хората, бе посрещнато с удоволствие от всички. Между гостите и домакините се откриваше все по-голяма и по-голяма прилика.
— Калисто — каза той бавно и отчетливо, като някак странно и непредаваемо омекчаваше съгласните.
Лао Сен повтори, като вместо „я“ старателно произнесе „а“ и вместо „йо“ произнесе „о“. Излезе много по-добре.
Сивите устни се усмихнаха одобрително. Звездоплавателят посочи с ръка кораба, после себе си и своите спътници и най-после небето.
— Калисто! — повтори той още веднаж.
— Това е името на планетата, от която са долетели — каза Козловски.
— Странно съвпадение! — забеляза Щерн. — И ние имаме Калисто. Така се казва един от големите спътници на Юпитер, втората по големина „луна“ в слънчевата система.
— Дали не са долетели именно оттам? — попита някой.
— Ама че глупости! Първо, нашата Калисто е съвършено непригодна за живот и, второ, по никой начин не би могло да се случи тъй, че и ние, и те да наречем дадено небесно тяло с едно и също име. Звездолетът е долетял от друга планетна система. Запомнете това веднаж завинаги.