— Такова предположение наистина не издържа критика — каза Неверов. Той направи с ръка кръг наоколо, посочи надолу и произнесе на срички: — Зе-мя.
— Земиа — повтори гостът.
Той пак посочи кораба и спътниците си, после — хората и като вдигна ръка към небето, бързо я спусна надолу, сочейки земята.
— Калисто — Земиа! — каза той.
Смисълът на жеста и на думите беше напълно ясен. Корабът е долетял на Земята от планетата Калисто.
Лао Сен насочи пръст към гърдите си и каза:
— Човек!
После посочи Куприянов, Козловски и всеки път повтаряше: „Човек“.
Звездоплавателят отлично го разбра. Той направи същото, като посочваше себе си и своите другари и меко произнасяше:
— Миенк!
Лежнев реши да разшири асортимента на думи. Посочи командира на звездолета и повтори: „Менк“. После показа с жест всички звездоплаватели и попита:
— Менки?
— Дие! — отговори командирът. Явно той разбра и това. — Миенкк!
— „Дие“ значи „не“ — каза Лао Сен. — При тях множествено число се образува, като се удвои последната буква на думата.
— Така изглежда! — отговори Лежнев.
И звездоплавателят навярно реши да научи как се образува множествено число. Той посочи Лежнев и каза:
— Тиовиек!
После също като Лао Сен посочи с жест групата хора и каза:
— Тиовиекк?
— Не! — отговори му Лежнев. — Хора!
По движението на главата му пролича, че звездоплавателят остана учуден. Той посочи Лежнев и попита:
— Хориа?
— Не! — отговори Лежнев. — Човек! — Той отново посочи другите и повтори: — Хора!
Звездоплавателите започнаха да разговарят нещо помежду си. Беше ясно — те се учудваха защо тези думи са тъй различни.
— Техният език — каза Лао Сен — е по-прост от нашия.
— Това още не се знае — каза Лежнев. — По две думи не може да се съди за целия език.
Беше очевидно, че предстоящата работа по изучаване на езика ще завърши успешно. Началото бе положено, и то добре.
Още няколко думи, които означаваха нос, устни, коса, ръце и крака, бяха произнесени от двете страни. Широков извади бележник и започна старателно да записва всяка дума. Звездоплавателите не записваха. Те или запомняха думите, или бяха решили, че няма защо да записват още първия разговор.
Всяко съществително се произнасяше в единствено и множествено число. Стана съвсем ясно, че на езика на гостите множественото число се образува, като се удвои последната буква на думата.
Домакините останаха напълно доволни от първия разговор. И доколкото разбираха израза на лицата на своите гости, те също бяха доволни.
Командирът на кораба посочи с ръка тъмния обръч на тълпата, която все още стоеше на същото място и не се разотиваше.
— Хора! — каза Лежнев.
— Хориа! — кимна с глава звездоплавателят. Той посочи другарите си, после тълпата хора и с ръце изобрази крила.
— Искат да отлетят при хората — рече Козловски. — Да ги видят или пък да им се представят.
— Много хубаво! — каза председателят.
Куприянов с жестове показа, че разбират желанието на гостите и че нямат нищо против.
Седмина от гостите заедно с командира отидоха при крилете си, оставени на земята. Бързо и леко — личеше, че са свикнали с това — те се наметнаха с нещо, приличащо на дълга мека дреха. Сега всички забелязаха, че звездоплавателите носят на гръб продълговата кутия от тъмен метал. Крилата се прикрепваха към тялото с гъвкави металически „каишки“. Ръцете си пъхнаха в „ръкави“, поставени от вътрешната страна на крилата.
Звездоплавателят, който не тръгна с другарите си, вдигна от земята своите крила и се приближи към хората. Другите седем, вече готови за полет, стояха неподвижно и чакаха нещо.
Звездоплавателят бавно постави на гърба си летателния апарат. Явно той искаше да покаже на хората как се прави това. След като пъхна ръце в „ръкавите“, той посочи с очи една малка кутия, прикрепена под лявото крило. На капака на кутията имаше четири бутончета. Той постави пръстите си върху тях и натисна първото бутонче отдясно. С тихо шумолене крилата се разпериха. Разперени, те достигаха четири метра. Изглеждаха твърди и гъвкави. Скелетът, на който се опъваха, навярно бе монтиран вътре. По форма напомняха крилата на орел. Звездоплавателят почака минута, за да могат хората да ги разгледат, после пак с кимане на главата си посочи бутончетата и натисна второто. Зад гърба му от земята се вдигна стълб прах. Но той продължаваше да стои на мястото си. Като посочи пак така с очи дясната си ръка, той сякаш помоли да обърнат внимание на още една такава кутия — на капака й имаше малка ръчка. С леко докосване я завъртя и веднага я върна в предишното й положение. Въпреки че направи това светкавично бързо, звездоплавателят се издигна на цял метър от земята и се спусна обратно. Вихрушка от прах се вдигаше зад крилатата фигура. Натисна третото копче и — спря двигателя. (Сигурно кутията на гърба му бе двигател.) Натисна четвъртото и крилата се прибраха.