Всички с вълнение и интерес следяха това, което той им демонстрираше.
— Ясно и изглежда съвсем просто — каза Широков.
Звездоплавателят свали летателния си апарат и го подаде на Куприянов. Разбираше се, че го кани да лети заедно с другарите му, които още чакаха.
— А, не! Това не е за мене! — каза професорът.
Дюпон, кореспондентът на агенция „Ройтер“, смело прекрачи напред. Изглеждаше, че той иска да се възползува от предложението.
Широков срещна тревожния поглед на Козловски. Надви неволния си страх, изпревари англичанина и високо каза:
— Аз ще летя!
— Ще паднете и ще се пребиете — каза Щерн.
Дюпон, кореспондентът на агенция „Ройтер“, смело се отдръпна. По лицето на Козловски се плъзна усмивка. Кореспондентът за втори път се издаде, че знае руски.
— Разбира се, ще паднете — съгласи се Куприянов с Щерн.
— Аз не мисля така — каза председателят. — Тези хора са много разумни и не биха ни предлагали да летим, ако не са сигурни в устойчивостта на апарата. Те разбират, че ние нямаме и не можем да имаме опит.
— Аз ще летя — каза Широков. — Едно време мечтаех да стана летец на безмоторен самолет. Убеден съм, че те няма да ме оставят да падна.
Той решително посегна към крилата.
Звездоплавателят с усмивка изрази одобрението си. Тесните му очи гледаха младия човек право в очите и на него му се стори, че тези необикновено дълги черни очи изразяват нежност.
— Виели! — каза гостът.
По интонацията тази дума звучеше като „по-смело!“.
Широков с учудване забеляза, че ни най-малко не се вълнува. Сложи на гърба си апарата, който се оказа много лек, и пъхна ръце в „ръкавите“. Бутончетата и ръчката се намериха точно под пръстите му. Звездоплавателят грижливо му помагаше. Той още веднаж посочи бутончетата едно след друго и с жестове му обясни кое за какво служи.
Широков кимна с глава, за да покаже, че е разбрал.
— Пьотър Аркадиевич! — развълнувано каза Куприянов. — Не е ли по-добре да се откажете, а?
— Не — отговори му Широков. — Сега вече е късно.
Внимателно, като гледаше да не се спъне в краищата на крилата, той отиде при седмината звездоплаватели — те го посрещнаха с любезни и одобрителни усмивки.
Командирът каза нещо и другарите му разшириха редицата, като си правеха място един на друг, за да могат свободно да разперят крилата си. Широков стоеше до командира.
Все още не му се вярваше, че след няколко секунди наистина ще се превърне в птица и ще литне във въздуха с този чуден апарат. Стоеше и се усмихваше.
Чу се силно шумолене и седем чифта крила се разтвориха до него и зад него.
Широков стисна зъби и натисна бутончето. Апаратът се разтвори с такава сила, че ръцете му се вдигнаха от само себе си.
Командирът обърна лице към него и му кимна.
Широков натисна второто бутонче. Не усети нищо. Видя само, че при краката на командира се вдигна вихрушка прах. От кутията, която се намираше на гърба му, навярно излизаше силна струя въздух или някакъв газ.
Знаеше, че ръчката, намираща се отдясно, служи за усилване на тази струя и разбираше, че трябва да я завърти, но не можеше да го направи. Пръстите му изведнъж изтръпнаха.
Той видя как Куприянов бързо тръгна към него и разбра, че неговият учител иска да му забрани да лети. С отчаяно усилие надви слабостта си и рязко завъртя ръчката.
Земята се провали. Той усети еластичното съпротивление на въздуха. Мощна сила го носеше напред. Тялото му от само себе си взе хоризонтално положение. До него плаваше във въздуха командирът на звездолета и внимателно го наблюдаваше. Широков видя под себе си пътя и разбра, че летят към лагера. Командирът наклони тялото си и зави наляво. Широков вдигна дясната си ръка и отпусна лявата. Тялото му послушно зави в исканата посока. Той леко завъртя ръчката и полетя по-бързо, за да настигне командира. След тях летяха и другите шестима.