Чувството на страх изчезна. Апаратът му се подчиняваше и Широков вече не се страхуваше, че ще падне. Напълно се отдаде на необикновеното и приятно усещане на този свободен полет. Наклоняваше се надясно и наляво, спускаше се надолу и отново се издигаше. Спътниците му правеха след него същите движения, изглежда, не смееха да го оставят сам. Те не се отдалечаваха от него, сякаш бяха готови всяка секунда да му се притекат на помощ.
Не бяха минали дори две минути и Широков се почувствува така, като че ли десетки пъти бе летял с тези вълшебни крила.
Летяха към обръча на тълпата и като стигнаха над нея, се спуснаха съвсем ниско. Широков нарочно изостана, за да пусне спътниците си да минат пред него. Те приеха това, уверили се, че земният им другар се чувствува свободно.
Широков виждаше долу под себе си само на разстояние три-четири метра безброй вдигнати към него лица и чуваше оглушителния шум на приветствените викове. Шапки летяха нагоре и почти докосваха крилатите звездоплаватели. Няколко каскета и фуражки, хвърлени твърде високо, бяха запратени надалеко от струята на двигателите. Тогава Широков си спомни катастрофата край Оренбург и разбра, че апаратите се движат по същия принцип, както и космическият кораб — принципа на реактивното движение.
Спътниците му описваха във въздуха широк кръг. Явно, те искаха да направят обиколка над цялата тълпа.
Широков изведнаж усети, че ръцете му отмаляха и започнаха да го болят все по-силно и по-силно…
Групата учени, кореспондентите и няколко офицери от полка стояха на същото място и наблюдаваха полета. Куприянов много се тревожеше за асистента си, но като видя как леко и свободно лети, се успокои.
— Браво! — повтаряше Щерн.
— Жалко, че не литнах аз — пошегува се Козловски.
— Ето най-после стана забележителното събитие — говореше председателят. — И те излязоха обикновени хора! А какво ли не фантазирахме!
— Аз още отначало не повярвах, че са птици — каза Лебедев. — Организмът на високоразумните същества се формира от труда. За труда са необходими съответни органи на тялото — ръце или нещо подобно на ръце, но не крила. Забелязахте ли какви дълги и гъвкави са пръстите им? Ръката не е само орган за труд, тя е и негов продукт, както казва Фридрих Енгелс.
— Правилно — намеси се Аверин. — Ръцете им свидетелствуват, че на тяхната планета, както и на Земята, господствува трудът.
— Без труд не може да се построи такъв кораб — добави Неверов.
— Интересува ме дали ще можем да разгледаме кораба отвътре — каза Куприянов.
— Че защо не?
— Не зная дали те ще се съгласят.
— Не само ще се съгласят, но дори ще ни поканят — уверено каза Козловски.
— Ами как ще влезем в него? Аз категорично се отказвам да използувам крилата.
— Може долу да има друг вход, а ако няма, ще повикаме вертолет — отвърна Неверов.
— Добра идея — подхвана Щерн. — Щом Михаил Михайлович не иска да се превръща на птица, то аз изобщо няма и да мога.
Звездоплавателят, който мълчаливо стоеше до тях, побутна по рамото Куприянов и му посочи с ръка наляво.
Групата крилати фигури преди няколко минути се беше скрила зад кълбото. Всички видяха, че Широков лети най-отзад и разбираха защо. Сега, когато крилатите фигури се появиха от другата страна, те бяха само седем.
Няколко секунди хората още не разбираха какво значи това. Седемте фигури летяха напред. Осмата не се появяваше.
Изведнаж обаче спокойният ритъм на полета им бе нарушен. Седемте птици рязко завиха обратно. Личеше, че са забелязали изчезването на спътника си.
— Широков е! — уплаши се Куприянов. — Паднал е!
Всички се затичаха да заобиколят кълбото. Те видяха как звездоплавателите кацнаха на земята и се струпаха около нещо. Но тълпата стоеше спокойно. Ако наистина Широков бе паднал, нямаше да бъде така.
После една от фигурите се вдигна във въздуха и бързо полетя право към кълбото. Петте други също се вдигнаха и продължиха полета си.