— Изглежда, че всичко е благополучно — облекчено въздъхна Неверов. — Един от тях е останал при Широков. Сигурно нещо се е счупило.
Отправилият се към кораба звездоплавател бързо долетя при тях и се спусна на земята. Той кимаше с глава и се усмихваше, сякаш искаше да каже: „Всичко е благополучно!“
— Сетили са се, че ще се тревожим и са го пратили да ни успокои — каза Козловски. — Те не само че са хора, а са и много добри хора! — добави той.
След десетина минути петимата звездоплаватели се върнаха, завършили обиколката си над тълпата. Свалиха апаратите си и също се стараеха да успокоят групата. Сочеха ръцете си над лакътя и ги разтърсваха. Какво означава това, никой не можа да се сети, но всички напълно се успокоиха. Явно, че с Широков не се бе случило нищо лошо.
След няколко минути видяха как във въздуха се издигнаха двете изостанали фигури.
Широков и командирът на звездолета, здрави и невредими, кацнаха край кораба.
— Какво се случи, Пьотър Аркадиевич? — попита Куприянов.
— Уморих се — отвърна младият човек. — Усетих такава болка в ръцете, че бях принуден да се спусна на земята. За този апарат е нужна тренировка.
— Здравата ни изплашихте — каза председателят.
— Е, какво е впечатлението ви? — попита Козловски.
— Великолепно — отговори Широков. — Ако успеем да изработим такъв апарат, той ще направи цяла революция в спорта и във военното дело.
Козловски рязко се обърна и погледна Дюпон право в очите. Стреснат, журналистът не успя да си придаде равнодушен израз.
— Вас интересува ли ви такова приложение на крилата, мистер Дюпон? — на руски го запита секретарят на обкома.
— Интересува ме! — предизвикателно му отговори кореспондентът. (Той бе разбрал, че е разобличен и няма смисъл да упорствува.) — Не по-малко, отколкото вас.
— Добре говорите руски — с лека ирония го похвали Козловски. — После ще си поприказваме.
— С най-голямо удоволствие! — Дюпон се поклони и се отдалечи.
Куприянов, Щерн и Широков не чуха този кратък разговор, а онези, които го чуха, не му придадоха никакво значение.
„Единият е обезвреден — помисли си Козловски. — Но има нещо подозрително — прекалено лесно се издаде.“
През това време командирът на звездолета настоятелно ги канеше да посетят кораба. Той посочваше крилата, после Широков, усмихваше се, подканяше ги с жестове да сложат апарата и да се издигнат нагоре. Мимиката му беше много изразителна — понякога дори им се струваше, че ги моли с думи.
„Вашият другар летя — сякаш казваше той — и с него не се случи нищо лошо. Сложете крилата и аз ще ви покажа нашия кораб.“
Куприянов с всички сили се мъчеше да му обясни, че утре ще долети вертолет и тогава те ще се отзоват на поканата. Но от обясненията му нищо не излезе. Звездоплавателят не го разбираше.
Широков взе молив и нарисува на лист от бележника си кълбото, после постави деветнадесет чертички и отново нарисува кълбото, а над него — крилата фигура. Той посочи последната, деветнадесетата чертичка, а после посочи слънцето.
Звездоплавателят внимателно разгледа рисунката и му я върна, като кимна с глава. Изглежда, беше разбрал.
Тогава Широков постави още една чертичка и отново нарисува кълбото, като старателно изобрази над него вертолет със спусната стълба и човешки фигури. Командирът на кораба закима с глава. Той добре разбра всичко.
— Киатри — меко каза той.
— Кятри! — отвърна му Широков, като реши, че тази дума значи „утре“.
След това графическо обяснение командирът остави на мира Куприянов и цялото си внимание насочи към Широков, като го канеше поне той да посети кораба днес.
Предложението бе много съблазнително и Широков попита професора дали няма нещо против.
— Абсолютно нищо! — отвърна Куприянов. — Мога само да ви завиждам.
— Кажете му, че и аз искам да дойда с вас — каза Синяев, обръщайки се към Широков като към проявил се вече преводач.
— Ако е възможно, вземете и мене — каза Лао Сен.
— И мене! И мене! — чуха се от всички страни молбите на кореспондентите.
Широков се обърна към командира на звездолета. Той, изглежда, се досети за какво става дума и вдигна два пръста. Това означаваше, че едновременно само двама могат да посетят кораба.
— Нека на кораба да идат другарите Лао Сен и Широков — каза Куприянов. — Другите ще почакат до утре. А двамата от гостите, които ще ви дадат апаратите, ще заведем в лагера и ще им покажем как живеем ние. Кажете им, Пьотър Аркадиевич!