На няколко места високо горе и почти до самия под бяха разположени източниците на светлина, закрити с изпъкнали матови стъкла или нещо друго, приличащо на стъкло.
Като излязоха от кабината, те стъпиха на малка площадка с перила. Надолу водеше металическа стълба. Точно пред себе си Широков видя втора също такава площадка и стълба. Там навярно се намираше друг подемник, който водеше към повърхността на кълбото.
Командирът на кораба с жест посочи надолу. Широков слезе по стълбата. Последваха го домакините.
Те си съблякоха подплатените с кожа комбинезони и останаха по леки дрехи, през които прозираха черните им тела.
Едва сега Широков забеляза, че в кораба е много горещо. Спомни си едно обстоятелство, което по-рано се беше изплъзнало от вниманието му. Въпреки горещия августовски ден звездоплавателите бяха излезли топло облечени. Като съпостави това с черния цвят на кожата им, той дойде до извода, че непознатата планета Калисто, от която са долетели тези хора, има несравнимо по-горещ климат от Земята. (Това предположение по-късно се оказа правилно.)
Той чу как подемникът отново се спусна, явиха се Лао Сен и тримата звездоплаватели, които бяха останали с него горе.
Професорът без покана слезе по стълбата при Широков.
— Какъв е този газ? — попита той, като кимна с глава назад към подемника.
— И аз не зная — отговори Широков.
И тримата спътници на Лао Сен свалиха топлите си дрехи.
Всички бяха с меки панталони, приличащи на скиорски, с широки колани и леки, почти прозрачни ризи. Кройката на облеклото им беше еднаква, но на цвят то беше различно. Командирът и още двама звездоплаватели бяха със сини костюми, един с тъмносив, а други двама с червени.
Както вече споменахме, помещението бе сферично, но подът минаваше много по-ниско от центъра на тази сфера и страничните стени се спускаха към пода, наклонени под много тъп ъгъл.
Неочаквано един от осмоъгълниците непосредствено до пода се отмести, отдръпна се назад и после се плъзна встрани. Образува се люк. Отдолу се изкачиха още двама звездоплаватели, облечени също като останалите — единият в сиво, другият в зелено.
Значи, екипажът на кораба не се състоеше само от първите осем звездоплаватели, които излязоха от кълбото. Колко ли бяха те в огромния корпус на звездолета?…
Онзи, когото смятаха за командир, посочи единия от новодошлите и меко произнесе:
— Диен Сийнг!
После протегна ръката си към другия в зеления костюм и го представи:
— Рийг Диегон!
Той посочи с жест околното пространство, сякаш обхващаше целия кораб, после посочи същия човек и повтори:
— Рийг Диегон!
Широков и Лао Сен разбраха, че човекът, облечен в зелено, е командир на звездолета или негов конструктор.
Те се поклониха и казаха имената си. Китайският лингвист произнесе името си меко, с произношението на звездоплавателите — „Ляо Сиен“, от желание те да могат да го произнесат по-леко.
Широков, като каза името си, подаде ръка. Направи това несъзнателно и веднага разбра, че този обичай не им е познат.
Рийг Диегон се усмихна и без да поеме ръката на Широков, го прегърна, после прегърна и Лао Сен. Същото направи и другарят му със сивия костюм.
Та не бяха млади, а вече с побелели коси и явно по-възрастни от другите. Широков си помисли, че на тях навярно им е трудно да използуват крилата и именно затова не са излезли от кораба.
Рийг Диегон каза нещо, петима от звездоплавателите един след друг се спуснаха в люка и изчезнаха. Останаха двамата възрастни и онзи, когото смятаха за командир.
Широков поиска да научи името му. Един по един той посочи новодошлите и повтори имената им. После посочи него и въпросително замълча.
Звездоплавателят го разбра. Сложи ръка на гърдите си и каза:
— Диен Бияинин!
Първата дума очевидно беше собственото му име. То беше също като на възрастния въздухоплавател със сивия костюм.