— Те имат собствено име и презиме — каза Лао Сен.
Диегон се обърна към Широков и като го погали по рамото, с ръце изобрази крила. Младият учен разбра, че командирът на звездолета е видял неговия полет и хвали смелостта му. Тогава той си спомни, че тези хора виждат по някакъв начин през стените на кораба си и поиска да узнае как става това. Но не можеше да измисли по какъв начин да им изрази желанието си. Няколко пъти посочваше очите си и после стените на кораба, но звездоплавателите не го разбираха. Те внимателно и сериозно наблюдаваха мимиката му, но, изглежда, не се досещаха какво иска от тях земният човек.
Лао Сен на свой ред се опита да обясни, че молят да им покажат как виждат онова, което обкръжава кораба, но и неговите старания не се увенчаха с успех.
На черните лица на домакините се появи израз, който не можеше да се приеме другояче освен като съжаление. Те поговориха нещо помежду си и Диегон с жестове покани Широков и Лао Сен да вървят след него. Временно трябваше да отложат въпроса за „очите“ на звездолета и да изпълнят желанието на домакините.
— Ще научим после — каза Лао Сен.
Диегон се приближи до осмоъгълния люк и слезе по малка стълба само от четири стъпала. Широков, Лао Сен и останалите двама звездоплаватели тръгнаха след него.
Озоваха се в кръгъл коридор, който напомняше вътрешността на широка тръба. Коридорът, както се оказа, обкръжаваше като пръстен сферичната стая. Бияинин с жестове обясни, че такъв кръгъл коридор има и на горния етаж.
На всеки три-четири крачки коридорът бе осветен от също такива лампи, закрити с матови стъкла, каквито имаше и в централния пост. (Сферичната стая явно беше помещението, откъдето се управляваше космическият кораб при полет.) Подът бе постлан с нещо като каучукова пътека. Широков се наведе и я попипа. Не беше от каучук.
Изминаха двадесетина крачки. Диегон се спря и натисна едно бутонче. И тук се отвори врата, абсолютно незабележима преди.
Всички врати и люкове на космическия кораб така идеално пасваха, че човек не ги забелязваше. Това беше направено с някаква цел, но с каква — Широков не можеше да се сети.
Подемникът, летателните апарати, вратите — всичко се привеждаше в движение с бутончета. Те сигурно служеха за включването на електрически ток. Малко вероятно бе на кораба да има електростанция. Токът, изглежда, идваше от акумулатори.
„Тук има много интересни неща за Манаенко“ — помисли си Широков.
Вратата, отворила се пред тях, водеше към друг тесен коридор, който стръмно се изкачваше нагоре. Тази тръба вече нямаше под. Вместо под тук имаше стълба. Широков забеляза, че тя не бе прикрепена към стените, а изглеждаше като временно поставена. Той си спомни, че и в централния пост подът също изглеждаше „временен“.
Широков не беше добре запознат с въпросите на звездоплаването, но знанията му бяха достатъчни, за да се сети, че подът в централния пост и тази стълба не са постоянни части на кораба. Те бяха необходими само когато звездолетът се намира в условия на тегловност. През време на полет тези части не бяха нужни и сигурно ги прибираха.
Като се изкачиха по стълбата, те пак се озоваха пред херметически затворена врата, която се отвори, щом бе натиснато съответното бутонче.
Зад нея се откри малко, тясно помещение. То беше изпълнено с дебели металически тръби, които излизаха от всички страни от стените и се вливаха в един масивен цилиндър с диаметър около метър и половина. И цилиндърът, и тръбите бяха направени от същия синкавобял метал като корпуса на кораба. Цилиндърът влизаше в насрещната стена.
Бияинин взе от Широков бележника и молива и нарисува кълбото. Рисуваше бързо и много по-добре от младия медик. Около кълбото от всички страни изобрази звезди. Това явно представляваше корабът в полет. Зад кълбото нарисува няколко дълги опашки, които приличаха на пара. После посочи цилиндъра.
— Това е двигателят — каза Лао Сен.
— Да, това е един от двигателите — отвърна Широков. — Корабът се привежда в движение от реактивна сила.
Бияинин отново посочи цилиндъра и няколко пъти сви и изпъна пръстите на двете си ръце.
— Осемдесет — каза Широков. — Нима имат осемдесет двигателя?
— Не е чудно — отговори Лао Сен. — Корабът е толкова голям, че за полета му е необходима огромна сила. Той сигурно може да се движи на всички посоки. Спомнете си черните отвори, закрити с решетки. Това са външните отвори на дюзите.