— Бъдещето на нашата телевизия! — каза Лао Сен.
— Целият този кораб е нашето бъдеще — добави Широков. — Намираме се в света на бъдещето.
Диегон натисна друго бутонче и до първия екран се появи втори. Скоро всички осмоъгълни панели освен онези, които се намираха зад стълбите, и трите, които очевидно служеха за врати, се превърнаха в екрани.
Бияинин угаси светлината и образът стана още по-ясен. Сега вече Широков и Лао Сен не се съмняваха какво представляват тези „прозорци“. Това беше телевизия, отдавна познатата им телевизия, но несравнимо по-съвършена от земната.
Стените изчезнаха. Хората стояха на висящия във въздуха под. А наоколо се разстилаше пейзажът, обкръжаващ звездолета. Високо горе ярко се синееше небето и ослепително блестеше слънцето, а светлината му заливаше вътрешността на кораба. Лъчите му светеха, но не топлеха, преминали през оптическата система и през проводниците, съединяващи снимачните камери с екраните.
Тайната за „очите“ на кораба се разкри просто и естествено. Във външните стени бяха монтирани снимачните телевизионни камери, които работеха автоматично и бяха снабдени с телевизионни обективи, чиято сила можеше да се изменя по желание от централния пост.
— Артьом Григориевич ще се побърка от възторг — каза Широков, когато екраните угаснаха и всичко доби предишния си вид.
— А вие още ли не сте се побъркали? — усмихна се Лао Сен. — Аз вече не съм на себе си.
По покана на домакините те отново влязоха в кръглия коридор, спуснаха се по другата стълба и попаднаха в едно много странно помещение, което очевидно беше каюта за живеене.
Тя беше напълно сферична, като вътрешността на една топка. Но и тук като в централния пост имаше временен под, само че постлан със същата материя, от каквато бе пътеката в коридора. „Каютата“ беше мебелирана. Предметите, които се намираха тук, поразително приличаха на земните мебели, но същевременно бяха съвсем различни от тях. Общо беше тяхното предназначение, което лесно се отгатваше — маса, кресло, шкафове; но формата и най-важното — материалът на всяка крачка напомняха, че всичко това не е направено на Земята. Начинът, по който бяха извити краката на масата, причудливо „начупените“ линии на креслата, необичайната за окото шестостенна форма на вратичките на шкафовете, прозрачната дълбочина на плоскостите им — всичко това бе чуждо за Земята, във всичко се долавяше вкусът, навиците и високата култура на друг народ.
На стената имаше голямо табло с много уреди и това наведе Широков на мисълта, че се намират в каютата на командира на звездолета.
Диегон с жест ги покани да седнат в креслата. Чувствуваха се също като на Земята.
Книгата
Обстановката толкова приличаше на земната, че Широков се почувствува някак неудобно. Изведнаж си помисли — дали не сънува? Само черните лица на домакините, с техните странно удължени, съвсем не земни очи, му напомняха, че е на гости у обитатели на друга планета, в космически кораб, донесъл ги неизвестно откъде.
Диегон седна до него. Бияинин, който навярно беше един от помощниците на командира, и Сийнг извадиха от шкафа (как другояче можеше да се нарече този предмет, толкова приличащ на обикновен шкаф?) две големи книги, подвързани с кожа, както се стори на Широков, и ги сложиха на масата, а после и те седнаха.
Какво ли имаше в тези книги?… Рисунки на хора, на животни или пейзажи от планетата, от която са долетели? Или звездни карти, които ще разкрият откъде е долетял на Земята този кораб?…
Диегон взе едната книга и я сложи пред Широков. Сийнг сложи другата пред Лао Сен.
Дълбоко вълнение обзе младия учен. Сега той ще види нещо, което човешките очи никога не са виждали…
Какви ли тайни ще се разкрият пред него?
Той забеляза, че ръката на винаги невъзмутимия китайски учен силно трепереше, когато разгърна книгата.
И Широков разгърна книгата.
На първата страница (листовете бяха плътни и дебели) видя… изобразен космическия кораб, на който се намираха. Това, изглежда, беше снимка.
Корабът бе кацнал сред широко поле, обрасло с ниска оранжевочервена трева. В далечината се виждаха някакви сгради. Около кораба нямаше нито един човек. Над полето плаваха облаци, също такива като на Земята. Цветът на небето бе жълтеникав. Оранжевочервената трева и жълтото небе придаваха на пейзажа някакъв фантастичен, неправдоподобен вид.