Широков внимателно се взираше в пейзажа на чуждата планета, видян за пръв път от земен човек. Тревата беше червена може би поради горещия климат на Калисто, но защо небето имаше такъв странен цвят?… Каква бе причината за това?
Той обърна страницата.
Тук имаше схема… схема на „слънчевата“ система, към която принадлежеше планетата Калисто. Тя бе също като схемите, които Широков много пъти бе виждал в книгите по астрономия, където се изобразяваше нашата слънчева система. В центъра й също тъй се намираше „слънце“ и около него — орбитите на планети. Планетите бяха дванадесет. Четвъртата бе оградена с червено кръгче и Широков разбра, че това именно е Калисто. Седмата като малко слънце беше обкръжена от петте орбити на спътниците й и напомняше на Широков нашата планета Юпитер. По схемата имаше някакви неразбираеми знаци, които по всяка вероятност бяха цифри.
Следващата рисунка пак представляваше корабът, вече летящ сред звездите. Зелена пунктирана линия минаваше от една звезда до друга. Фигурите на съзвездията бяха съвсем непознати на Широков.
„Тази рисунка трябва да се покаже на Семьон Борисович“ — помисли си той.
На следващия лист отново бе изобразено звездно небе с кораб, летящ по нето. Но съзвездията бяха вече познати. Зелената пунктирана линия липсваше. Широков позна съзвездията Голямата мечка, Орион, Лебеда и някои други. Една от звездите бе обкръжена с червено кръгче. Това беше „Слънцето“ на Калисто, но каква беше тази звезда, Широков не знаеше. Той забеляза, че Лао Сен разглежда същата рисунка (двете книги бяха съвсем еднакви) и му зададе този въпрос, но китайският учен не можа да отговори. Той разбираше от астрономия колкото и Широков.
Колко жалко, че с тях не беше Щерн или Синяев! Вече щеше да бъде изяснен въпросът, откъде е долетял корабът — въпрос, от който се интересуваше целият свят.
Диегон посочи обиколената с кръгче звезда, после посочи себе си и Бияинин. Широков кимна.
Да, звездата беше централното светило на системата, от която е долетял звездолетът.
В тази минута Широков се проклинаше, че не се е интересувал достатъчно от астрономия. Колко глупав е бил! Сега щеше веднага да разбере!…
Загадката обаче си оставаше загадка и той, ще не ще, трябваше да премине към следващата страница, без да си изясни тъй важния въпрос.
Обърна листа и замря…
Това беше снимка… но каква!
Много пъти хората са се опитвали да си представят как изглежда планетата им отстрани, от световното пространство.
Във всяка книга по астрономия може да се срещне описание на фантастичната картина — Земята в пространството!
И ето пред очите на Широков бе неговата родна планета, снимана от много хиляди километри. На фона на звездния свят висеше синкав, белезникав диск, обвит сякаш в прозрачна лека мъгла, през която смътно прозираха очертанията на Северна Африка, Средиземно море и южните брегове на Европа. Характерният „ботуш“ на Италия, насочил носа си към футболната топка на Сицилия, потвърждаваше, че това е Земята, а не някоя друга планета.
Тази снимка, която без съмнение ще бъде размножена, ще стане уникално съкровище, докато хората сами не се научат да летят в междупланетните простори и не успеят да направят друга такава снимка.
Широков с усилие се принуди да обърне листа.
На следващата страница бе изобразен звездолетът, кацнал… край лагера!
Рисунката беше прекрасна. Палатките, самотните брези, пътят, на който бе кацнало кълбото, всички най-малки подробности на местността бяха предадени с багри от ръката на добър художник. Значи, на кораба имаше художник!
Тези пет страници отбелязваха пътя на звездолета от старта до финиша. Какво ли имаше на следната страница?
Тя беше изпълнена с математически формули. Знаците бяха чужди и неразбираеми, но това бе математика. Широков лесно позна характерните линии на геометричните фигури. Бяха същите както на Земята.
Нима можеше да бъде другояче? Математиката навсякъде е една и съща. Тя е наука, обща за цялата вселена.
„Нашите математици Щерн и Синяев лесно ще се ориентират в тези страници“ — помисли си Широков и неволно въздъхна. За него знаците бяха съвършено непонятни.
Следващите шестнадесет листа бяха посветени на математиката. Очевидно учените от Калисто възлагаха на нея надеждите си да намерят общ език с обитателите от други светове. Те са били уверени, че ще срещнат из пътя си обитаеми планети — доказателство бе тази книга.