Какво ли си мислеха звездоплавателите, като гледаха как гостите им равнодушно прелистват тези страници? Сигурно бяха дълбоко разочаровани…
Външно те с нищо не издадоха чувствата си.
След математическите, страници започваше… азбука!
Явно беше азбука! На всеки лист бяха едро изобразени по две букви.
Лао Сен се оживи и впи очи в непонятните знаци. Това беше неговата област!
Диегон стана и се облегна с лакти на масата. Позата му толкова много приличаше на позата на земен човек!…
Широков виждаше точно пред очите си лицето му — черно, набраздено от бръчки, със сиви устни и неестествено (ако в природата може да съществува нещо „неестествено“) удължени очи.
Бияинин посочи първата буква и произнесе съвсем меко звука „л“.
По дълбоко врязала се в съзнанието привичка Широков очакваше да чуе „а“, но азбуката на Калисто, изглежда, започваше със съгласна буква.
Той извади бележника си и искаше да нарисува знака, който означаваше буквата „л“, но Диегон спря ръката му. Посочи книгата, като му предлагаше да нарисува в нея земното обозначение на тази буква. Сийнг предложи същото на Лао Сен.
Земните хора разбраха, че домакините искат да обменят с тях азбуката. Това бе първият взаимен урок по езика. Сега стана ясно защо книгите бяха две. Едната бе предназначена за хората на Земята, а другата — за звездоплавателите.
Лао Сен предложи на Широков, който рисуваше хубаво, да се заеме с книгата на домакините. Младият медик старателно написа земното „л“ (руското) до „л“-то на Калисто.
След „л“ следваше „д“.
В езика на гостите имаше всичките букви на руската азбука с изключение на „ш“, „щ“ и „ч“. Непознати на Широков звуци нямаше.
Това щеше да ги улесни при изучаването на езика на Калисто, но затрудняваше звездоплавателите при изучаването на руски език.
Широков реши на всяка цена да научи езика на гостите.
Това намерение съвпадаше с тайните му мисли, които още по-упорито започнаха да го вълнуват, след като видя калистяните и се убеди, че те са също такива хора като земните, наистина с по-други черти на лицето, но все пак съвсем истински хора. В този момент той разбра, че неочакваната за него самия смелост, която прояви, когато му предложиха да лети с крилата, се дължеше на същото, за което той все още се боеше да мисли определено.
Книгата (по-точно албумът) завършваше с азбуката. Това беше само помагало за улеснение при първото общуване.
Когато последната буква („ж“) бе разгледана и „преведена“ на руски, Бияинин стана и тържествено подаде книгата на Лао Сен. Втората, с написаните руски букви, той притисна до гърдите си и се поклони.
Първият урок завърши.
Широков и Лао Сен много искаха да видят други книги и снимки, не с „учебен“ характер, но домакините очевидно решиха, че за първи път това е напълно достатъчно.
Всички отново минаха в централния пост. През „прозорците“ Широков видя, че при кораба стоят Куприянов, Щерн и двамата звездоплаватели, които бяха останали в лагера.
Трябваше вече да напуснат кораба.
Колко време прекараха тук, Широков не знаеше. Часовете бяха минали неусетно.
Този път кабината на подемника не се изпълни с никакъв газ. Изглежда, че той бе необходим само при влизане.
Диегон се раздели с тях в подножието на стълбата. Бияинин и Сийнг ги изпратиха догоре.
Когато отново се намери на върха на кълбото, Широков забеляза, че тълпата около кораба вече я нямаше. Хората бяха се разотишли. Дори от височина тридесет метра не се виждаше никой. Това показваше, че доста време са прекарали в кораба.
Лао Сен все държеше книгата в ръка. За да си сложи крилата, той я остави на площадката. Но когато пъхна ръцете си в „ръкавите“, вече не можеше нито да я вдигне, нито да я вземе. Бияинин вдигна книгата и я сложи в специален джоб на крилата.
Широков много искаше да се сбогува с домакините и да ги попита кога може пак да посети кораба, ала успя само да кимне и да се усмихне.
Страшничко беше да гледаш надолу и да си представяш, че трябва да скочиш от толкова високо. Куприянов и Щерн изглеждаха съвсем малки.
— Довиждане! — каза Лао Сен.
Той пръв разпери крилата.