Спускането мина напълно благополучно. Летателният апарат бе така просто устроен, че дори едно дете можеше да си служи с него. След няколко секунди вече бяха долу.
Втора част
Гости на земята
В нашата страна да бъдеш герой, е свещен дълг.
Първа глава
Под светлината на Релиос
„Когато великата Сотис блести на небето, Нил излиза от бреговете си.“
Такъв надпис изсекли древните египтяни на фронтона на един от храмовете си.
Сотис — звездата на Нил!…
Тя имала огромно значение за Египет.
По онова време още не бил създаден календарът и хората не умеели да определят годишните времена. Ежегодните и винаги внезапни разливания на реката причинявали страшни бедствия, вземали десетки човешки жертви.
Векове наред разливането на Нил заварвало земеделците неподготвени. Египтяните не знаели как да отгатват кога ще почне разливането, как навреме да го предсказват.
Плодородието зависело от Нил. Той давал живот на Египет, но бил и коварен враг. Много важно било да може да се разбере кога ще почне разливането. Египет изпитвал голяма нужда от предсказател и в края на краищата го намерил… на небето!
Хората най-сетне забелязали, че появата на една и съща блестяща звезда винаги предшествува разливането на Нил. Тя блестяла в лъчите на утринната заря и сякаш предупреждавала за застрашаваща опасност. Египтяните нарекли тази звезда Сотис. Почитали я като божество, в нейна чест строели храмове, покланяли й се и й принасяли жертви.
Сотис — великата и добра покровителка на Египет!
В зората на цивилизацията звездата Сотис спомогнала за възникването на египетската астрономия.
Но не само в Египет знаели тази звезда. Древните гърци я наричали Сейриос, а римляните — Сириус, което значи блестящ.
Под това име — Сириус — тя е влязла и в съвременната астрономия.
Сириус е най-блестящата звезда на земния небосклон. В северното полукълбо, по-точно в СССР, тя се вижда през зимата на южната страна на хоризонта, в съзвездието Голямото куче. Дори Вега — красавицата на северното небе, която като светлосин брилянт блести почти в зенита, не може да съперничи по блясък на Сириус.
Сириус е един от най-близките съседи на нашето Слънце. От звездите, които се виждат с просто око, само Алфа на съзвездието Центавър се намира по-близо до нас.
Най-близкият ни съсед!…
В астрономията тези думи имат по-друго значение, отколкото в обикновения разговор. „Най-близкият ни съсед“ се намира от нас на разстояние 8,6 светлинни години!…
Това значи, че светлината на Сириус, изминавайки 300 000 километра в секунда, стига до Земята едва след осем години и седем месеца!
Трудно е да си представим такова „близко“ съседство!
Все пак Сириус има пълно право да бъде наричан „близък“. Другите звезди се намират несравнимо по-далече.
Слънцето е жълта звезда. Сириус — бяла. Температурата му е много по-висока от температурата на Слънцето. Той свети точно 17 пъти по-ярко от Слънцето, а диаметърът му е два пъти по-голям.
През 1862 година открили, че Сириус има спътник, предсказан осемнадесет години по-рано от астронома Бесел, който установил съществуването му, като математически изследвал движението на Сириус в пространството. Този спътник е много странен.
Известният популяризатор на науката Я. И. Перелман пише за него:
„… Когато вземем в ръка чаша с живак, учудва ни нейната тежест — тежи около три килограма. А какво бихме казали за чаша вещество, която тежи дванадесет тона и за превозването й е нужен товарен вагон?“
Този въпрос е уместен.
Спътникът на Сириус, наречен „Сириус B“, не е много голям. По размери той е само три пъти по-голям от Земята, но въпреки това оказва чувствително влияние върху движението на своето гигантско „слънце“. Под влиянието на притеглянето на малкия си спътник блестящият Сириус се отклонява от правилния път. Това е възможно само ако масата на спътника е много голяма.
Така и излязло.
Сириус B, чийто диаметър е само четиридесет хиляди километра, по маса е почти равен (0,8) на нашето Слънце. Това доказва невероятната плътност на веществото, от което се състои това небесно тяло. Преди да бъде открит Сириус B, физиците дори не предполагали, че в природата съществува вещество, петдесет хиляди пъти по-плътно от водата.