Отначало това им се струвало невероятно. Подобна плътност „противоречала на законите в природата“.
Нищо обаче не може да противоречи на законите в природата.
Хората проникнаха в тайните на атома и онова, което изглеждаше невероятно, стана лесно обяснимо. Загадката на Сириус B беше обяснена от науката.
И така Сириус има спътник. Но дали има и други спътници, други планети?
Астрономията не можеше да отговори на този въпрос. Планетите не светят сами. Те се осветяват от своето „слънце“. (Сириус B беше видян през телескоп само защото излъчва светлина.) На огромните разстояния, които отделят звездите една от друга, при съвременното състояние на оптическата техника не може да се види слабата отразена светлина на планетите.
Астрономията предполагаше, дори нещо повече — твърдеше, че не само нашето Слънце има планетна система, че планетите са обикновено явление в света на звездите.
А доказателство, което да убеди всички, липсваше.
Предположението, че има други планетни системи, и логичното заключение, че има и други обитаеми планети, оставаха примамлива, красива приказка. Но приказката стана действителност.
Долетя космически кораб. Обитатели на друг свят стъпиха на Земята. И те се оказаха хора, подобни на тези, които населяват нашата планета. За спорове и съмнения вече нямаше място. Не може да се спори с истината.
Много пъти писателите — фантасти са се опитвали да опишат жителите на други светове. Но, кой знае защо, всички, с редки изключения, рисуват същества, които нямат нищо общо с човека на Земята.
Кое е причината? Може би подсъзнателното, с векове вкоренявано убеждение, че такъв човек като земния няма никъде другаде, е пречило на тези писатели да разберат простата истина, че човекът е продукт от развитието на живото същество, приспособило се към труд. Формите на човешкото тяло са резултат на продължителна еволюция, протекла в борба с природните условия за живот, съществуващи на Земята, и че навсякъде, където тези условия са сходни със земните, навсякъде, където развитието на материята е довело до появата на разумно същество, този процес може да протича по сходен път и да доведе до появата на същество, добре приспособено за трудова дейност. Тялото на човека е създадено от природата, а природата върви винаги по най-естествения, по най-простия път.
И на четвъртия спътник на Сириус, наречен от неговите обитатели Калисто, природните условия бяха сходни със съществуващите на Земята и поради това човекът на Калисто се оказа почти също такъв като човека на Земята.
Еволюцията е вървяла по еднакъв път и резултатът бе еднакъв.
Трябва ли да се учудваме на това?
— Човекът мисли консервативно — каза Щерн (макар че в книгите си той винаги смайваше научния свят със смелите си съждения). — Убеден бях, че звездолетът е долетял от звездата Алфа на съзвездието Центавър, и то само защото тя е най-близката. За Сириус изобщо и на ум не ми идваше.
Бяха минали три дни от излизането на екипажа от кораба. През тези три дни всички членове на научната експедиция и чуждестранните учени се изредиха да посетят звездолета, а гостите, които бяха дванадесет души, много пъти ходиха в лагера. Извиканият от председателя на Академията на науките вертолет удобно и лесно отнасяше учените до върха на кълбото и ги връщаше обратно. Него използуваха и гостите.
В лагера свикнаха с тяхната външност и появата им вече не будеше любопитство.
Те бяха обикновени хора, само че черни. Но нима на Земята няма черни хора? Нима ако по улицата мине негър, това ще предизвика сензация? Всички някак забравяха или вече не чувствуваха тъй остро, че все пак пришълците не са земни хора, а жители на друг свят, същества, чужди на Земята, на нейното население.
С жестове и рисунки учените от двете планети бяха успели вече да научат някои неща едни за други. Разбра се, че сред екипажа на кораба има астрономи, медици, биолози и инженери. Успяха напълно да се споразумеят и по въпроса чий език ще се изучава — земният или езикът на Калисто. Бе решено земните хора да научат езика на гостите, понеже този език беше по-прост, пък и твърдите звукове никак не се удаваха на калистяните.
Работата с гостите, за която тъй дълго и старателно се бяха готвили обитателите на лагера, постепенно се разгръщаше. Засега липсата на общ език все още я забавяше, но калистяните бяха извънредно схватливи. Когато разговаряше с тях на „езика на мимиката“, Куприянов се убеждаваше, че и умственото им развитие е изпреварило развитието на земните хора, също както и техниката им. Калистяните не познаваха изобщо Земята и нямаха никакво понятие за живота на нея, а въпреки това сякаш разбираха всичко, каквото им се показваше и обясняваше с рисунка и мимика. Гостите явно долавяха същината на мисълта на своите събеседници и задаваха въпросите си така ясно и разбираемо, че понякога ти се струваше, че говорят с думи.