— Не правете прибързани заключения — охлаждаше Щерн възторжените отзиви на Куприянов. — Не трябва да забравяме, че в един такъв космически рейс навярно са включени само най-големите умове на Калисто. Ние не знаем какво е умственото равнище на обикновения калистянин.
Лежнев и Лао Сен по цели дни прекарваха в кораба и под ръководството на Бияинин и Виениян (така се казваше един от калистянските астрономи) енергично и упорито се стараеха колкото се може по-бързо да овладеят езика, за да могат обстойно да поговорят с гостите. Няма защо да казваме с какво нетърпение всички членове на научната експедиция, а и гостите чакаха края на тази работа.
За учудване на Куприянов Широков се присъедини към лингвистите и учеше езика на гостите с такова усърдие, че Лежнев беше във възторг от него.
— Имате големи способности към езика и отлична памет — казваше той на младия медик. — Трябвало е да станете лингвист.
— Жена ми не позволи — шегуваше се Широков; той изобщо не беше женен.
Дори за Лежнев и Лао Сен, които имаха голям опит при изучаването на езици, езикът на Калисто беше много труден главно поради съвсем необикновеното произношение. Граматиката беше твърде проста и успехът зависеше само от паметта, но всяка дума звучеше така чуждо за земния слух, така не приличаше на думите от който и да е земен език, че дори в началото, когато учеха само съществителните имена, понякога двамата учени мислеха, че задачата не е по силите им. Те не можеха да си представят какво ще бъде, когато преминат към понятията. Но на всяка цена трябваше да успеят. Само Широков нито за минутка не се съмняваше и със своята увереност ободряваше по-опитните си другари.
— Той ми действува като катализатор — казваше Лежнев на Куприянов. — Вашият Пьотър Аркадиевич е злато, а не човек! С него всичко изглежда лесно.
— Да, много е способен — отговаряше професорът.
Освен напълно понятното желание да могат по-скоро да разменят мисли имаше още една причина да бързат с изучаването на езика. Диегон успя да обясни на Куприянов, че звездолетът ще престои на Земята най-много сто дни.
През това време трябваше да покажат на гостите живота на Земята. Пък и не бе възможно да прекарат тези сто дни все в лагера. Тук в най-добрия случай можеха да останат до средата на септември, а да отведат гостите в Москва, без да могат да разговарят с тях, беше много неудобно.
— Просто искам от вас казваше Куприянов на Лао Сен и Лежнев за един месец да изучите дотолкова езика на Калисто, че да можем да се споразумеем с тях по всички въпроси, свързани с напускането на лагера.
— Тежка задача! — отговаряше Лежнев.
Китайският лингвист само въсеше чело.
Козловски официално съобщи на Широков, че го освобождава от задълженията на комендант. Секретарят пламенно подкрепяше желанието на Пьотър Аркадиевич да научи езика на гостите и се радваше на успехите му.
Широков всецяло се предаде на тази работа. Непрекъснато зубреше думи. Дори когато обядваше и вечеряше, слагаше пред себе си тетрадката и безспир повтаряше една и съща дума, стараейки се да постигне правилно произношение, и явно напредваше.
Книгата-албум, която Лао Сен донесе от кораба след първото им посещение, бе вече старателно проучена. Математическите й страници, непонятни на Широков и Лао Сен, бяха лесно разшифровани от Щерн и Синяев.
Те научиха не само че звездолетът е долетял от планетната система на Сириус, но и много други интересни подробности.
Научиха, че Сириус, или Релиос, както го наричаха калистяните, има дванадесет спътника, дванадесет планети се въртят около него. Четвъртата от тях е Калисто. Около нея се въртят две „луни“, по размери колкото спътника на Земята. Две луни! Можете да си представите колко светли и красиви са нощите на Калисто.
Дванадесетата планета е тъкмо онзи Сириус B, който пръв разкри на земните учени, че в природата съществуват свръхтежки вещества.