Дали на планетата има различни народи, или цялото й население представлява един народ, засега оставаше неизвестно. Съществуваха два големи материка, разделени от морски проток, широк около 300 километра. И двата се намираха в екваториалния пояс. По площ всеки от материците бе голям приблизително колкото Африка. Останалото пространство заемаха океаните, сред които имаше пръснати няколко неголеми архипелага. Ракетодрумът, от който бе излетял корабът, се намираше на един от тях. В първия албум беше поместена снимката именно на този остров.
В звездолета имаше много технически книги, но за най-голямо съжаление на Смирнов и Манаенко човек не можеше да се ориентира в тях без обясненията на инженерите от кораба. В случая трябваше да се запасят с търпение.
От страниците на албума, изпълнени с математика, се изясни и още едно много важно обстоятелство.
Звездолетът бе летял от Релиос до Слънцето единадесет земни години!
Връщането щеше да им отнеме също толкова време. Двадесет и две години от живота си по земни часове или единадесет години според часовете на Калисто бяха отдали тези хора, за да си изяснят въпроса — има ли живот и на съседните им планетни системи!
Дванадесет герои — в истинския смисъл на тая дума — бяха долетели на Земята. Те не се бяха уплашили от опасностите на дългия път, не съжаляваха за дългите години, през които щяха да бъдат откъснати от живота на своята родина. Нищо не ги беше спряло. Жаждата за знания, желанието да разширят научния си кръгозор, ненаситната любознателност ги тласкаше напред.
И те бяха възнаградени за героизма си.
Всичко, за което се надяваха, всичко, което така страстно желаеха, се бе сбъднало — звездолетът срещна на пътя си планета, населена с разумни същества!
Трудно е да си представим какво са изпитали те, когато вече близо до Земята са се убедили, че целта е достигната. Чудесна награда!
Почти цяла година звездолетът е летял с ускорение. С ускорение десет метра, тоест колкото обикновеното ускорение на силата на тежестта на Калисто. Също толкова време е траяло и забавянето на скоростта при приближаването им към Слънцето. Останалите девет години корабът е летял по инерция със скорост двеста седемдесет и осем хиляди километра в секунда!
Чудовищна скорост, близка до скоростта на светлината.
Как, с какви средства бяха успели да постигнат това? Какво гориво използуваха двигателите на звездолета? Как са успявали да намират правилния път в пустотата на вселената, когато и Сириус, и Слънцето са изглеждали от борда на звездолета като еднакво малки звезди?…
Екипажът на кораба с огромен и напълно оправдан интерес разглеждаше всичко, каквото им показваха хората. По молба на звездоплавателите много от филмите, донесени в лагера, бяха прожектирани по няколко пъти. С часове седяха те пред телевизора. Специално за калистяните курският телевизионен център предаваше програми от всички страни на света.
Доколкото можеше да се съди по жестовете и мимиката на гостите, много от това, което виждаха на екрана, будеше у тях голям интерес. Професор Смирнов дори изказа предположението, че не само хората ще се поучат от постиженията на долетелите от другата планета, но и калистяните ще се обогатят с нови знания от посещението си на Земята.
Домакините и гостите еднакво искаха час по-скоро свободно да разговарят. И едните, и другите с нетърпение чакаха кога най-сетне ще могат да научат онова, което ги интересуваше. Вниманието на всички в лагера беше съсредоточено на Бияинин, Виениян, Лежнев, Лао Сен и Широков. От тях зависеше кога ще настъпи дългоочакваната минута и те правеха всичко, каквото можеха, за да я ускорят.
О’Кели
В края на август председателят на Академията на науките напусна лагера. Имаше неотложна работа в Москва.
— След две седмици трябва да заминете оттук — каза той на Куприянов. — Ще подготвя всичко необходимо за приемането на гостите.
— Работата на нашите лингвисти върви много бавно — отвърна професорът.
— Подканяйте ги! Карайте ги да бързат! Скоро ще почнат есенните дъждове.
— А какво ще направим за охраната на кораба, докато ни няма?
— Този въпрос ще уточня в Москва.
— Дали те ще се съгласят да напуснат звездолета си?
— Смятам, че ще се съгласят. Може би няма всички да тръгнат с вас, навярно ще поискат да оставят някого на кораба, но с другите трябва да бъдете в Москва най-късно на петнадесети.