— Разбирам — каза Куприянов. — Ама езикът… Може да ви се види странно, но аз най-много разчитам на Широков. Струва ми се, че при него работата върви много по-добре, отколкото при Лежнев и Лао Сен.
— Това не ме учудва. Първо, той е доста млад и, второ, желанието му да овладее езика е много голямо.
— Не мога да разбера от какво е породено то. Пьотър Аркадиевич учи така старателно, сякаш от това зависи нещо много важно за него лично.
— Може и така да е — замислено каза Неверов.
От чужденците Хелбах и Браунъл поискаха да си заминат. И двамата имали някакви неотложни работи в родината си.
В деня, в който заминаваха председателят и двамата чуждестранни учени, в лагера се получи телеграма, адресирана до Артемиев — викаха го незабавно в Москва. След дълъг разговор с Козловски „кореспондентът“ замина заедно с председателя.
Освободените палатки обаче не останаха дълго време празни. За изненада на Куприянов Диегон поиска да се пресели в лагера. Разговорът се състоя с помощта и на тримата преводачи, които с колективни усилия се справиха със задачата.
Стана ясно, че самите въздухоплаватели бяха решили да напуснат лагера. И затова искаха времето до заминаването да прекарат в палатките, за да привикнат със „земния живот“. Куприянов с радост се съгласи да изпълни желанието им.
От този ден на кораба оставаше само един член от екипажа. Другите през всичкото време бяха на земята. Заедно с някой от експедицията, най-често с Широков, гостите правеха излети из околностите на лагера и до съседните колхози, два пъти ходиха дори до Золотухино, където бяха посрещнати най-тържествено.
Бавно, но сигурно общуването между хората и калистяните ставаше все по-пълно. Не беше далеч денят, когато щяха съвсем добре да се разбират.
— Срам ме е да си призная — каза Лежнев на Куприянов, — но Пьотър Аркадиевич ще говори езика на калистяните много по-добре от мене. Той успя да се справи прекрасно с произношението.
И Куприянов забелязваше това. Макар че разговаряха рядко, и то само на най-обикновени теми, звездоплавателите предпочитаха да се обръщат към Широков. Явно, че него разбираха най-добре. Когато професорът слушаше как младият му асистент говори с някой от гостите, учудваше се с каква лекота възпроизвежда меките звукове на езика им. При него те звучаха съвсем естествено. Лао Сен също се справяше доста успешно с трудностите на произношението; Лежнев обаче не напредваше. Той не можеше да овладее преминаването от меката съгласна към следващата гласна. Това му пречеше да произнася добре думите, а и гостите не можеха да го разбират.
Късно вечерта на първи септември Артемиев се върна в лагера. На другия ден сутринта подполковник Черепанов се отби в палатката на началника на експедицията и от името на Козловски покани Куприянов, Щерн, Лао Сен и тримата чуждестранни учени, които бяха останали в лагера, да се съберат при Козловски. Вече няколкостотин чужденци бяха пристигнали на мястото, където се бе приземил корабът. За тях бе построен втори лагер на един километър от първия, от другата страна на звездолета. Но Матисен, Линиел и О’Кели продължаваха да живеят в същата палатка.
Професор Лебедев не беше в лагера. Точно този ден той замина за Курск, където бе свикана научна конференция на биолозите и всички участници в конференцията настойчиво го молеха да присъствува. При все че беше много зает, той не можа да откаже на поканата им.
В палатката на Козловски бяха двамата кореспонденти — Лемарж и Ю Син-чжоу. Артемиев седеше в ъгъла, на леглото на Козловски. Подполковникът още не смяташе за нужно да открива своето инкогнито и бе помолил секретаря на обкома да говори вместо него.
Тримата чужденци добре знаеха кой е Козловски. Неочакваната покана да се съберат при областния партиен ръководител събуди любопитството им. Лицето на О’Кели ясно изразяваше тревога.
— Моля, сядайте! — каза секретарят на обкома, когато поканените влязоха в палатката.
Лицето му бе необичайно мрачно. Гласът му звучеше сухо и рязко.
Всички седнаха около масата.
Няколко секунди Козловски мълча, взирайки се в лицата на гостите си. Погледът му се спря на О’Кели и американецът не издържа, сведе очи.
— Ще говоря на френски — каза Козловски. — Всички присъствуващи разбират френски. — Той погледна Лемарж и като видя, че кореспондентът е приготвил бележника си, продължи: — В СССР долитането на космическия кораб се възприема само от научно и хуманно (той наблегна на тази дума) гледище. Знанията на гостите ни интересуват дотолкова, доколкото могат да допринесат полза на човека, да помогнат за мирновременното развитие на човешката техника. Други цели нямаме и не можем да имаме нито ние, нито те!