Куприянов с учудване го слушаше. Той не разбираше защо Козловски говори тези всеизвестни истини. Щерн яростно дърпаше брадата си. Лицата на чуждестранните учени изразяваха вежливо внимание. Лемарж и Ю Син-чжоу записваха думите на секретаря.
— Известно ни е — продължи Козловски, — че в някои кръгове на капиталистическите страни долитането на кораба е предизвикало съвсем друга реакция. Военната психоза пречи на тези хора да видят научното значение на това събитие. Единственото нещо, за което мислят те, е, че ще нарасне военната мощ на Съветския съюз; според тях това щяло да стане, след като съветските учени се запознаят с техниката на Калисто. Нищо друго те не виждат и не искат да видят.
Той нервно размести книгите по масата.
— Няма да злоупотребявам с вашето търпение. Не е моя задача да преценявам моралната страна на подобни възгледи. Можеше изобщо да не обръщаме внимание на тези празни измислици, но за съжаление работата не се ограничава с тях. Зверската ненавист към прогреса, присъща на реакционните кръгове, ги тласка към такива изводи и към съответните действия. Страхът пред мнимата опасност от СССР кара тези кръгове да подготвят най-долното престъпление, което човек може да си представи. Няма съмнение, че техните подли намерения ще бъдат най-строго осъдени от всички народи, от всички честни хора. Накратко казано, те са решили, че щом звездолетът е кацнал в нашата страна, по-добре е да унищожат и него, и екипажа му, но да не дадат на СССР да възприеме знанията и техниката на другата планета. С тази цел са изпратили при нас диверсанти. Положително зная, че те се намират тук, в лагера.
При това неочаквано съобщение всички неволно се спогледаха.
В лагера!… Може някой от намиращите се в палатката да е тайният враг!
Само Щерн не вдигна глава и още по-яростно задърпа гъстата си брада.
Ю Син-чжоу погледна Козловски и тесните му очи блеснаха.
— Кой е? — през стиснати зъби попита Матисен. Неговото винаги добродушно лице сега беше сурово.
— Чудовищно! — прошепна Линиел.
— Вие питате кой е? — каза Козловски. — За съжаление не знаем с пълна достоверност. Но не бива да чакаме врагът сам да се разкрие. Това може да ни струва твърде скъпо. Двама души събудиха подозрението ни. Единият от тях е Дюпон — кореспондентът на агенция „Ройтер“…
Едва сега Куприянов разбра защо само Лемарж и Ю Син-чжоу бяха в палатката.
— Дюпон беше заявил — продължи секретарят, — че не знае руски, обаче се издаде, че добре го знае. Това още не е доказателство, че именно той е диверсантът, но е достатъчно, за да не му вярваме. Днес той ще напусне лагера, а след това и пределите на СССР. Знаем, че тази мярка ще предизвика шум и най-различни обвинения по адрес на нашата страна, но не можем да постъпим другояче. И гостоприемството има граници. Животът и безопасността на учените от Калисто са ни по-скъпи!
— Правилно! — каза Матисен. — А кой е вторият?
— С другия работата е по-сериозна. Именно за това ви поканих тук. Както знаете, съветското правителство не пречи на никой учен от западните страни да дойде тук и лично да се запознае с калистяните и техния звездолет. Ние не монополизираме кораба. За съжаление обаче с гостоприемството и добрите желания на СССР се злоупотребява. Под името на един известен учен при нас е проникнал друг човек.
Той се наведе напред и погледна О’Кели право в очите.
— Директорът на Кеймбриджката обсерватория — бавно каза той — професор Чарлз О’Кели сега се намира във вилата си в щата Флорида, той дори не е имал намерение да идва в СССР.
Американецът скочи прав.
— Седнете! — заповяда му Козловски. — Седнете, мистър Невинс!
Тежката ръка на Черепанов наблегна рамото на мнимия О’Кели и го принуди да седне.
— Играта е свършена, мистър Невинс — каза секретарят на обкома. — Ние знаем кой сте.
Внезапно Матисен се обърна (той седеше до О’Кели) и ръката му се стрелна във въздуха. Звук от силна плесница се разнесе из палатката.
— Мерзавец! — побледнял от ярост, изхриптя шведът.
Куприянов уплашено го хвана за ръката.