Макар и вече стар (на Калисто продължителността на живота на човека е 80–100 години), той не се поколебал. Бил велик ентусиаст на науката.
Първата планета, която звездоплавателите открили в „околностите“ на Слънцето, била Венера. Корабът проникнал под обвивката й от облаци и екипажът видял, че на планетата има богата растителност със същия цвят като растителността на Калисто. Фауна на планетата нямало.
Това беше сензационна новина. Астрономите на Земята само предполагаха, че на Венера има растителност, а мнозина смятаха, че няма. Щерн и другите учени с най-голямо внимание разглеждаха снимките на пейзажа от Венера, донесени от звездоплавателите. Те представляваха такова съкровище за науката, значението на което бе трудно да се оцени.
След като се убедили, че на Венера няма разумен живот, калистяните започнали да търсят други планети. Скоро намерили планетата Юпитер, но като взели под внимание големината и отдалечеността й от Слънцето, решили, че на нея не може да има живот, и затова не я изследвали по-отблизо. Диегон и Виениян смятали, че няма смисъл да търсят разумен живот на голямо разстояние от Слънцето, и звездолетът три месеца изследвал пространството между орбитите на Венера и Земята, за съществуването на която те дълго не подозирали.
Като не намерили друга планета (Марс останал незабелязан), калистяните решили, че слънчевата система е много по-бедна на планети в сравнение със системата на Сириус.
Дълбоко разочаровани, те се готвели да поемат обратния път.
По една случайност намерили Земята.
Виениян искал точно да изчисли орбитата на Венера и затова я наблюдавал с телескоп и няколко пъти я снимал. Като разглеждал снимките, той забелязал едно чувствително отклонение на една от ярките звезди, на фона на които виждал Венера. Той се усъмнил да не би тази звезда да е планета, започнал да я изследва и скоро се убедил, че не греши. Като определил орбитата на открития от него спътник на Слънцето, разбрал, че са намерили търсеното.
Неизвестната планета се намирала на такова разстояние от Слънцето, че било много вероятно на нея да има живот, поне такъв като на Венера.
Звездоплавателите се събрали на съвет и решили да изследват откритата планета. Звездолетът се насочил към Земята.
Когато се приближили до нея, калистяните веднага разбрали, че тя се различава от Венера и че нейната природа е много по-богата от природата на съседката й. Едва когато звездолетът се приближил на петстотин километра от повърхността на планетата, установили, че на нея има разумно население. Първият признак, по който разбрали, че най-сетне са срещнали разум, бил един океански параход, видян през телескопа. Изкуственият му произход за тях бил несъмнен.
После видели още няколко кораба. Когато били над Сибир, те вече най-старателно търсили признаци на разумна дейност и ги намирали все повече и повече.
Радостта им била много голяма. Часовете от момента, в който видели парахода, до приземяването им в Курска област им се сторили като миг.
Само Диегон запазвал относително спокойствие и управлявал звездолета. Другите били обхванати от трескаво вълнение.
Когато се спуснали вече по-ниско и видели излетелите насреща им самолети, дори Диегон се откъснал от пулта за управление и отишъл при екрана. С огромен интерес калистяните разглеждали летателните машини.
Катастрофата със самолета, който непредпазливо бе влязъл в струята зад кораба, ги потресла. Калистяните били отчаяни, че тяхното пристигане е станало причина за смъртта на обитател на планетата. Диегон се втурнал обратно при пулта и рязко увеличил скоростта, страхувайки се да не последва и друго нещастие. Той смятал, че реактивното движение не е известно на обитателите на тази планета и че те не разбират колко е опасно да се приближават към задната част на звездолета.
Видели и другите ескадрили и разбрали, че жителите на планетата ги поздравяват, но сега те всеки път се откъсвали далече напред, избягвайки почетния ескорт.
Не им се искало да кацнат в пустините, които виждали при обиколката си над планетата, и започнали да търсят такова усамотено място, където никой да не присъствува при кацането им. Нашата Курска област им се сторила подходящо място за кацане. След като решил да се приземи в околностите на Золотухино, Диегон дълго кръжил на едно място, за да даде възможност на Виениян добре да разгледа местността — страхувал се да не кацнат на блато. Облаците прах, вдигнати от кораба, им попречили да видят, че под тях е населен пункт. Те дори не подозирали, че под тях се намирал град и само по една случайност звездолетът не кацнал върху къщите.