Китаецът послушно затвори очи. Казимбеков хвана китката му. Пулсът беше слаб, но равномерен. Лекарят позвъни, за да дойде при ранения дежурната сестра.
Внезапно китаецът се стресна и се опита да стане.
Казимбеков бързо, но все пак много внимателно го задържа за раменете.
— Спокойно! — каза той. — Не бива да мърдате!
Раненият му направи знак с ръка да се наведе.
Докторът чу пресеклив шепот.
— Спомних си… По-бързо следователя… Трябва да успея…
Разпитът продължи дълго. Раненият едва-едва даваше показанията си. Често трябваше да правят дълги почивки, за да може да събере сили.
Казимбеков негодуваше и настояваше да отложат разпита за другия ден, но китаецът не се съгласяваше.
— Трябва да успея — казваше той. — Много е важно. Може да умра.
— Сега вече няма да умрете — уверяваше го лекарят.
— Все пак не бива да се отлага.
— Постарайте се по-подробно да опишете външността на вашия спътник — рече следователят.
Раненият най-подробно разказа за американеца.
— А успяхте ли да видите как изглеждаше човекът на платформата?
— Не го видях добре… Стори ми се… че е китаец.
— Номерът на вагона и купето?
— Вагон осем. Купе пет.
— Според вас каква е причината за нападението?
— Предполагам, че са им трябвали моите документи… Това е и най-страшното… Той е искал да се промъкне в лагера… под моето име.
— В какъв лагер? — в един глас попитаха следователят и Казимбеков.
— В лагера при космическия кораб… Още не съм ви казал… Пътувах за там… Аз съм кореспондент на агенция „Синхуа“. Казвам се Ю Син-чжоу.
Те са отровени!
Стъпки на човек, приближаващ се до палатката, събудиха полковник Артемиев. Той винаги спеше много леко, а напоследък, измъчван от тревога, изобщо бе забравил какво е спокоен сън.
Никой в двата лагера не подозираше кой е той. Всички смятаха, че е кореспондент. Само Козловски знаеше, че е сътрудник на разузнаването.
Работата с калистяните и изучаването на донесените от тях научни материали като че ли вървяха гладко. Нищо не показваше, че някаква опасност застрашава гостите на Земята. Но съветското разузнаване знаеше, че опасността съществува.
Техниката на Калисто все още беше загадка. Двамата съветски учени Смирнов и Манаенко се занимаваха с изучаването на двигателите на звездолета. Определени среди в чужбина се опасяваха, че резултатите от техните изследвания ще останат в ръцете на СССР и няма да бъдат публикувани както другите материали от звездолета. Според тях съветските хора би трябвало да скрият „атомните тайни“ и да ги използуват за увеличаване на военната мощ на своята страна. Такава перспектива, разбира се, ги тревожеше. Те не можеха да си представят, че някой доброволно ще се откаже от една техническа тайна, при това толкова важна. Съдеха по себе си и правеха съответните изводи. По-добре никой нищо да не научи от техниката на Калисто, отколкото с нея да разполага СССР. По-добре да бъдат унищожени и „котелът“, и книгите на калистяните, а и звездоплавателите да бъдат убити… Това беше чудовищно, но логично.
Въпреки всички усилия Артемиев все още не можеше да попадне по следите на врага. Всички от лагера на Академията на науките и от лагера на чужденците бяха най-старателно проверени. Напразно. Можеше да се остане с впечатление, че няма никакъв таен враг, че сведенията, събрани от съветското разузнаване, не са верни, но полковник Артемиев дори не допускаше такава вероятност. Врагът съществува! Трябва да бъде намерен! Разобличаването на Дюпон и О’Кели подкрепяше неговата увереност. Противникът не можеше да бъде толкова наивен. Врагът, изглежда, е твърде предпазлив и много опитен.
„Още по-добре! — мислеше си Артемиев. — Когато го открием, ще бъдем уверени, че той е тъкмо онзи, когото търсим.“
Николай Николаевич Козловски не придаде никакво значение на това, което му каза професор Смирнов. Опитният разузнавач обаче не постъпи така. Като узна, че китайският журналист Ю Син-чжоу някога е бил инженер, Артемиев се заинтересува от това неочаквано откритие. Самоличността на Ю Син-чжоу досега не будеше у него съмнение. Сведенията, получени от агенция „Синхуа“, не оставяха място и за най-малко подозрение. Но ето че се появи ново, неизвестно досега обстоятелство. И Артемиев не го отмина.