„Защо Ю Син-чжоу не е казал, че е инженер? — мислеше си полковникът. — Случайно ли, или нарочно?“
Струваше му се странно един човек с диплом на инженер да замени професията си с журналистика. От друга страна обаче, много вероятно бе агенция „Синхуа“ да е пратила Ю Син-чжоу в лагера именно защото е инженер, човек с технически познания. В случая такъв кореспондент безспорно ще е по-полезен от професионален журналист. Но защо той е премълчавал това досега?…
Артемиев все още в нищо не подозираше Ю Син-чжоу, но в ума му се бе породило смътно недоверие и той искаше да провери всичко докрай. Още същия ден, когато научи за разговора между Козловски и професор Смирнов, той изпрати радиограма, с която искаше подробна биография на журналиста, а също и негова снимка.
Докато очакваше с нетърпение отговора, той с инстинкта на разузнавач чувствуваше, че е попаднал на следа. Но до какво можеше да го отведе тя, не му беше ясно. Лоялността на Ю Син-чжоу изглеждаше вън от съмнение.
Артемиев винаги всецяло се отдаваше на работата, която го занимаваше в даден момент, такъв бе характерът му. Дори насън не забравяше поставената пред него задача. Унесен в полудрямка, той продължаваше да чака отговор на радиограмата си и когато чу стъпките, веднага се събуди, седна на леглото и запали лампата.
Беше четири часът сутринта; лагерът спеше и само много сериозна работа можеше да доведе някого пред палатката му.
Той не се излъга.
Влезе един от помощниците му, който бе дежурен тази нощ при радиостанцията на подполковник Черепанов.
— Бърза телеграма, другарю полковник.
Радиограмата беше дълга. В нея се съобщаваше цялата биография на Ю Син-чжоу.
Артемиев прекара бегъл поглед по редовете.
Име… Година на раждане… Партийна принадлежност… Откога членува… Семейно положение… Образование…
Пръстите на Артемиев замряха на бланката.
Образование: завършил литературен институт в Москва.
Значи…
Значи, Ю Син-чжоу не е инженер. Но професор Смирнов е открил у него инженера и не можеше да греши. Пък и самият Ю Син-чжоу бе потвърдил, че е инженер.
Артемиев за секунда затвори очи. Замисълът на врага, изплъзващ му се досега, изведнаж изпъкна пред него с ослепителна яснота. Ето къде, значи, се е крила опасността, която той очакваше, приближаването на която предчувствуваше!… Всичко беше толкова ясно и просто и Артемиев с учудване забеляза, че измъчващата го тревога изведнаж изчезна.
Радиограмата не закъсня! Дойде навреме!
Той започна бързо да се облича.
— Врагът е открит! Истинският, действителният враг, който тъй дълго оставаше неразкрит!
Къде се е дянал истинският Ю Син-чжоу, другарят китаец, станал жертва на врага, ще се разбере после. Как са успели да го премахнат и да го заменят със свой човек? И това ще се разбере, когато му дойде времето. Най-главното е направено. Замисълът на врага е разкрит.
Дюпон и О’Кели, които бяха подставени, за да приспят бдителността на съветските разузнавачи, не можаха никого да заблудят. Истинският враг, заради успеха на когото ония пожертвуваха двама свои агенти, въпреки всичко е разобличен.
Артемиев тичешком се спусна към палатката на Козловски. Тя се намираше в центъра на лагера до палатката на Черепанов; и когато полковникът стигна пред нея, спря го часовоят. Освен един-двама души никой не знаеше кой е Артемиев — той ходеше цивилен и часовоят постъпи правилно, като не го пусна, но Артемиев скъпеше всяка минута. Той високо повика Козловски; секретарят на обкома излезе и го въведе в палатката.
Полковникът, без да продума, му подаде радиограмата. Козловски я прочете и веднага разбра всичко.
— Незабавно… — започна той, но в този миг платнището на палатката се разгърна и вътре се втурна Широков. Достатъчно бе само да зърнат лицето му, за да разберат, че се е случило нещастие.
— Добре, че не спите! — каза запъхтян той. — Калисто виести мианиино…
— Говорете на руски — прекъсна го Козловски.
Личеше, че се е случило нещо много сериозно.
— Звездоплавателите умират! — каза Широков.
Той се отпусна на стола и хвана главата си с ръце.
— Умират — повтори той. — Елате, Николай Николаевич! Трябва да се направи нещо. Не бива да допуснем такъв край.
— Къде е Куприянов?
— Там, при тях. Прати ме да ви извикам.