Козловски се обърна към Артемиев:
— Незабавно арестувайте човека, който се намира в лагера под името Ю Син-чжоу. И зорко го пазете. Да вървим, Пьотър Аркадиевич!
Широков бе толкова погълнат от мисълта за калистяните, че не обърна внимание на тази кратка реплика, която в друго време непременно щеше да го учуди. Заповедта на Козловски да бъде арестуван Ю Син-чжоу, дадена на онзи, когото всички смятаха за кореспондент, би трябвало да го смае. Ала той беше в такова състояние, че нищо не виждаше и не възприемаше събитията вън от онова, което бе погълнало цялото му съзнание.
Докато бързаха към калистяните, той разказа на Козловски подробностите на неочакваното произшествие.
Звездоплавателите напоследък нощуваха в лагера. Само Виениян оставаше на кораба. Широков се бе преместил при калистяните, за да слуша постоянно разговорите им и да се упражнява в езика.
Тази нощ Сийнг го събудил.
— Той едва се крепеше на крака — разказваше Широков. — Събуди ме и се строполи на пода. Другите лежаха в безсъзнание. Спуснах се да викам Михаил Михайлович и той, както си беше, без да се облича, хукна към палатката. Щерн, Лао Сен и Лебедев дотичаха с него, но той ги помоли да си отидат. Лебедев му донесе дрехите.
— Според вас какво е станало?
— Отравяне. И Михаил Михайлович мисли, че са се отровили с растителна отрова. Наша храна те не ядяха. Само своя…
— Състоянието им опасно ли е?
— Много. Най-лошото е, че не можем да върнем в съзнание Сийнг. Неговата помощ ни е необходима. Михаил Михайлович повика Аверин и му нареди веднага да анализира остатъците от вечерята им. Нищо не можем да предприемем, докато не знаем каква е отровата!
— Какви мерки взехте?
— В палатката е аптечката на Сийнг, но докато той не дойде в съзнание, не можем да я използуваме. Все пак Михаил Михайлович им инжектира един препарат, който аз му посочих. Сийнг ми беше казал, че се употребява при отравяния. Но не сме уверени, че именно това е нужното лекарство.
Пред палатката на калистяните се бяха струпали всички членове на експедицията и мнозина военни. Новината бързо се бе пръснала из лагера и вдигна всички на крак.
— Виениян знае ли? — попита Козловски.
— Не. Нямах време да му съобщя.
— Пратете Лежнев или Лао Сен. Дано той може с нещо да помогне.
Куприянов се бе навел над леглото, на което лежеше Сийнг. Когато Козловски влезе, той се обърна.
— Извинете, че ви събудих — каза професорът. (Странно и неуместно прозвуча тази фраза.) — Трябва да се обадите по телефона в Золотухино и спешно да бъдат доставени тук бомби с кислород. Нашият може да се окаже недостатъчен.
Изразът на лицето на Куприянов, гласът и движенията му бяха съвършено спокойни и Козловски разбра, че той е престанал да бъде началник на експедицията. Сега бе само лекар до леглото на болния.
— Постарайте се да намерите отнякъде прясно мляко — добави той.
Секретарят на обкома само кимна и бързо излезе. Видя как Куприянов и Широков отново се наведоха над Сийнг.
Макар Козловски да стоя в палатката само минута, той успя внимателно да огледа всичко наоколо. Звездоплавателите лежаха неподвижно със затворени очи. Поради черния цвят на кожата им не личеше дали лицата им са „бледи“, или не. Изглеждаха както обикновено. На пода се търкаляха парчета памук и счупени ампули. Една спринцовка, хвърлена навярно в бързината, се бе забила с иглата в облегалката на креслото. Миришеше силно на някакво лекарство.
Всичко говореше за отчаяната борба, водена тук до преди малко. Как ще завърши тя? Ще успеят ли да победят смъртта, внезапно явила се в лагера?…
Щом зад гърба му се спусна брезентът, той се намери плътно заобиколен от разтревожени хора.
— Как са?… Какво става?… Има ли надежда? — чуваха се от всички страни нетърпеливи въпроси.
— Нищо не зная, другари — отговори Козловски. — Край леглата на пострадалите е един от най-добрите лекари на Съветския съюз. Нека се надяваме на неговото умение. Направете ми път — добави той, като видя, че няма да може да се провре през тълпата. — Много бързам да изпълня едно нареждане на другаря Куприянов.
Тези думи оказаха вълшебно въздействие. Веднага му сториха път и той почти тичешком се спусна към палатката на началника на експедицията, където беше телефонът.
На първия изпречил се пред него офицер нареди незабавно да изпратят човек за мляко в близкия колхоз.