„Щом може да се дезинфекцира подемникът — реши той, — ще може да се дезинфекцира и целият кораб.“
Той пак запали фенерчето и решително натисна бутончето. Вратата се отвори.
Централният пост или „сферичната стая“ (както я наричаха) беше както винаги ярко осветена. В нея нямаше никой.
Лао Сен слезе по стълбата и се приближи до люка, водещ към кръглия коридор. Зоркият му поглед неочаквано забеляза до самата стена малък лъскав предмет. Наведе се и го взе.
Беше гилза, която още миришеше на барут…
Лао Сен, неподвижно застанал до отвора на люка, държеше на дланта си малкото медно цилиндърче — то неопровержимо доказваше, че преди малко в централния пост на звездолета се е раздал изстрел…
Кой е стрелял? Защо? Срещу кого?…
Калистяните нямаха пистолети като земните. Оръжието им беше от съвсем друг вид. Бе стрелял земен човек и бе стрелял именно срещу Виениян. Никого другиго нямаше на кораба.
Само няколко секунди трябваха на китайския учен, за да разбере всичко… Звездоплавателите не са се отровили, а са отровени… На кораба се намира враг… Той е стрелял срещу астронома от Калисто.
Целта на врага беше ясна. Да повреди „сърцето“ на кораба, за да не могат съветските учени да изучат механизма му, а после да унищожи техническите книги и другите материали, които биха могли да разкажат на земните хора за атомната техника на Калисто.
Къде е сега врагът? Ако е чул сигнала, той е разбрал, че някой иска да влезе. От коя ли страна ще дойде ненадейният изстрел?
Лао Сен не носеше никакво оръжие. Диверсантът няма да се поколебае да убие и него!
Дали да се качи горе и да предупреди летеца? Това изглеждаше най-разумно, но Лао Сен се тревожеше, че никъде не вижда тялото на Виениян. Може калистянинът да е само ранен? Може да се нуждае от помощ?
Лао Сен предпазливо се наведе и надникна в люка. В коридора нямаше никой. Там нямаше къде да се скрие човек.
Лао Сен слезе по стълбата.
До самото стъпало имаше втора гилза. На няколко крачки пред себе си професорът видя трета.
Диверсантът, стреляйки, е гонил Виениян. Как е завършило това преследване?…
Лао Сен знаеше къде са каютите на екипажа. Ето тук е каютата на командира на звездолета, малко по-нататък каютата на Сийнг. В коя ли се е скрил Виениян, ако е успял да се спаси от трите куршума?
Професорът съзнаваше, че всяка секунда може да се сблъска с диверсанта и тогава… но не можеше да се махне оттук, без да разбере какво е станало с астронома.
Натисна бутончето и отвори вратата на каютата на Диегон. Тук нямаше никой.
Лао Сен се канеше да влезе в другата, но в същата минута забеляза, че вратата на каютата на Бияинин е отворена. Забравил за опасността, той се спусна натам.
Виениян лежеше по очи на прага. Край главата му имаше локва кръв.
Нима е мъртъв?…
Професорът се наведе. Стори му се, че чува слаб стон. Коленичи и внимателно обърна калистянина на гръб.
Астрономът беше само ранен. Куршумът бе разкъсал кожата на челото му и от раната обилно течеше кръв. Той не само че беше жив, но бе и в пълно съзнание. Дългите му тесни очи гледаха Лао Сен с израз на страдание и недоумение. С немощен жест той посочи едно малко шкафче на стената.
Беше аптечка. В нея имаше непознати на Лао Сен лекарства и превързочни материали. Доколкото умееше, той превърза най-грижливо челото на ранения.
— Добре е! — каза Виениян. — Сега рамото.
Раната на главата не беше единствената. Двата куршума бяха попаднали в дясното му рамо.
Лао Сен с помощта на самия Виениян довърши превръзката и го настани на дивана.
— Какво значи това? — попита астрономът.
Едва сега, при този въпрос, професорът се сети за диверсанта и бързо затвори вратата. Врагът можеше да се върне. Защо не е доубил Виениян? Или е сметнал, че го е довършил?…
— Как се чувствувате? — попита Лао Сен, вместо да отговори.
Жалко, че сега на негово място не е Широков! Младият медик по-добре щеше да помогне на ранения и да му обясни какво е станало.
— Боли ме — каза Виениян. — Особено главата.
Той гледаше лингвиста въпросително и все така недоумяващо. Личеше, че не може да разбере каква е причината за това неочаквано нападение. За него то беше съвсем необяснимо.
— Нападна ме Ю Син-чжоу — каза астрономът.
Тези думи поразиха професора като гръм от ясно небе. Ю Син-чжоу! Нима той е врагът, когото Козловски търсеше?