— Къде е Ю Син-чжоу? — попита професорът.
— Не зная! Той стреля срещу мене и избяга. Аз загубих съзнание. Трябва да извикате Сийнг.
Да му каже ли, че и Сийнг е пред прага на смъртта? Да развълнува ранения, който едва диша и от слабост едва говори? Не, не бива!
— Ще повикам Сийнг — каза Лао Сей. — Ю Син-чжоу е полудял. Имате ли тук някакво оръжие?
Той съзнаваше, че говори много неправилно, че Виениян надали разбира думите му. Но това нямаше вече значение, защото калистянинът загуби съзнание.
Професорът безпомощно се озърна. Беше сам с ранения, когото не биваше да оставя. Вратата се заключваше само отвътре. Ако не я заключи, диверсантът може да се върне и да доубие жертвата си.
А на всяка цена трябваше да се опита да попречи на Ю Син-чжоу да извърши злодеянието си.
Положението изглеждаше безизходно. В лагера не знаят какво е станало на кораба. Никой няма да му се притече на помощ!
Вертолетът!… Трябва колкото се може по-бързо да съобщи на летеца и да се върне при Виениян. Може би ще се намери и някакво оръжие?
Рискът бе голям, но и най-малкото забавяне можеше да струва твърде скъпо. Друг изход обаче нямаше…
Лао Сен погледна Виениян. Калистянинът лежеше неподвижно; дишането му не се чуваше. Трябваше колкото се може по-бързо да извика лекар!…
Професорът изтича в коридора. Той не забрави да затвори след себе си вратата на каютата. Ако врагът дойде, докато го няма, дано не се сети веднага в коя каюта е раненият. Може би ще успее да се върне заедно с борд-механика от вертолета.
В кораба беше все така съвсем тихо. Огромният корпус сякаш бе празен. Къде ли е сега Ю Син-чжоу? Какво ли прави?
Лао Сен дотича до стълбата, която водеше към централния пост, и едва успя да стъпи на първото стъпало, когато чу, че се отваря вратата на подемника.
Кой ли е? Може би Ю Син-чжоу е извършил злодеянието си и вече се кани да напусне кораба? Ако досега е бил долу, навярно не е чул и не знае, че освен него има и друг човек на звездолета…
Чуха се стъпки. Те се приближаваха към люка. Стъпки на няколко души! Лао Сен още не бе решил какво да прави и видя Козловски, който бързо се спусна, по-точно скочи в люка. След него скочиха Артемиев, Смирнов и Широков.
— Къде е? — викна рязко Козловски.
И той, и Артемиев държаха в ръка пистолети.
— Не зная! Не съм го видял — отвърна Лао Сен, разбираше, че го питат за Ю Син-чжоу, но не знаеше как да си обясни откъде секретарят на обкома е научил, че журналистът е на кораба. — Виениян е тежко ранен. Елате по-бързо, Пьотър Аркадиевич.
— Идете при ранения — каза Козловски. После се обърна към Артемиев. — Вие стойте тук. Щом диверсантът се покаже, задръжте го. Ако се съпротивлява теглете куршума на тоя мерзавец.
Придружен от Смирнов, Козловски направи няколко крачки и се спусна в отворения люк.
Преди малко в лагера, когато видя, че са закъснели и че Лао Сен вече е отлетял на звездолета, той веднага разбра на каква опасност е изложен китайският учен, който нищо не знаеше за Ю Син-чжоу и нямаше никакво оръжие, за да се защити. Незабавно изпрати Артемиев да се свърже по радиото с вертолета и да нареди на летеца да се спусне. А понеже предполагаше, че на кораба има ранени, повика и Широков.
На стълбата към помещението на атомния „котел“ Козловски шепнешком заповяда на Смирнов да върви след него и предпазливо започна да слиза, като напрегнато се ослушваше. Беше уверен, че диверсантът е там, при „сърцето“ на кораба.
Тежката врата, зад която имаше втора, също такава, бе затворена. Ако Ю Син-чжоу се е сетил да изключи механизма на ключалката, щеше да бъде невъзможно да се проникне вътре.
Козловски застана пред вратата и насочи пистолета.
— Натиснете бутончето! — тихо каза той.
Професорът изпълни нареждането му. Вратата се отвори.
И втората врата, която се намираше на половин метър от първата, бе затворена. За да я отворят, трябваше да се приближат съвсем до нея.
— Отдръпнете се от вратата! Прикрийте се до стената! — каза Козловски.
Смирнов отвори уста да протестира, но Козловски, без да губи време за приказки, го бутна към стената и решително натисна второто бутонче.
Той знаеше, че вратата веднага ще се отвори. Ако Ю Син-чжоу е чул отварянето на първата врата, срещу Козловски ще излети куршум, изстрелян в упор. Но той не можеше да си позволи и най-малкото забавяне и съзнателно се излагаше на риск. Ако бъде убит или ранен, тогава професор Смирнов ще пресече пътя на диверсанта в коридора. (Беше дал на Смирнов пистолет, взет от караулния началник.) А ако и професорът го изпусне, Артемиев ще довърши работата. На всяка цена трябваше да попречат на Ю Син-чжоу да повреди най-важния механизъм на звездолета.