Вратата обаче не се отвори. Този път диверсантът не беше забравил да изключи бутончето.
Дали той знаеше, че след като изпълни замисъла си, по никакъв начин няма да успее да се скрие, или пък, чул отварянето на първата врата, беше заключил втората, за да не му попречат да довърши започнатото? Както и да е, но беше пресякъл достъпа към помещението на „котела“ и можеше да прави там, каквото си иска.
— Стойте на мястото си! — припряно каза Козловски на Смирнов. — Ако Ю Син-чжоу се покаже, стреляйте без колебание!
Той стремглаво се затича нагоре. Единствено Виениян може би знаеше някакъв изход от това положение.
Калистянинът бе вече дошъл в съзнание. Широков сменяше превръзката, несръчно направена от Лао Сен, и нещо бързо-бързо говореше на астронома.
— По-скоро! — викна Козловски, като се втурна в каютата. — Превеждайте! Диверсантът е в помещението на „котела“, вратата е заключена и няма как да му попречим да повреди механизма. Виениян не може ли да ни посъветва какво да правим?
Астрономът изслуша Широков и за секунда се замисли. После продума нещо.
— Виениян казва, че помещението има още една врата, но навярно и тя е затворена — преведе Широков. — Той предлага да се пусне в действие механизмът на „котела“, но това непременно ще причини смъртта на онзи, който се намира там.
— Ако по такъв начин може да се спаси агрегатът — рече Козловски, — трябва да го направим. Но попитайте го дали не е опасно и за Александър Александрович, който е до самата врата.
Виениян отговори, че не е опасно.
— Тогава нека каже какво трябва да се прави. Само че по-бързо! — рече Козловски.
Струваше му се, че губят скъпоценни минути. Ами ако диверсантът успее?
— Виениян казва, че ако Ю Син-чжоу се е добрал до някакви части на „котела“ — не мога да разбера точно какви, — от пускането му в действие може да последва експлозия — каза Широков. — Но въпреки всичко той ни съветва да направим това. Щом двете врати са затворени, другите помещения на кораба няма да пострадат.
— Аз затворих втората врата — каза Козловски.
Наистина той я беше затворил, за да защити донякъде Смирнов.
— Все пак повикайте тук Александър Александрович — посъветва ги Широков.
Да се изпълни този план, можеше само от каютата на Диегон или от централния пост. Каютата беше по-близо и там внимателно пренесоха ранения, а Лао Сен изтича за Смирнов.
Личеше, че Виениян се вълнува. Той разпалено говореше нещо на Широков.
— Страхува се да пусне „котела“ в действие — каза Широков. — И не защото се бои от експлозия, а само защото ще бъде убит човек.
— Кажете му, че онзи там не е човек, а бясно животно — отговори Козловски.
На стената в каютата на командира на звездолета имаше голямо табло с много бутончета, ръчки и уреди. Виениян им показа как да пуснат в действие „котела“.
Козловски отиде до таблото и хвана посочените ръчки.
— Смирнов тук ли е? — попита той.
— Тук съм — отговори професорът, показал се на вратата. — Може би не бива, Николай Николаевич?
Той веднага разбра какво иска да прави Козловски.
— Дори вероятността да е едно на хиляда — твърдо отговори секретарят на обкома, — ние сме длъжни да го направим.
При тези думи той дръпна двете ръчки.
Всички замряха, като напрегнато се ослушваха. Виениян закри лице с дългите пръсти на двете си ръце.
Нищо обаче не се промени. Нито един звук не се разнесе из кораба.
Само едно малко топче в тясна стъклена тръбичка трепна и започна да се издига нагоре.
— Не стана експлозия — каза Козловски. Лицето му беше много бледо, но съвсем спокойно. — Животът на човека е по-скъп от каквато и да било машина. Радвам се, че и на Калисто гледат на това като нас. Но понякога машината е по-ценна от човека. При това онзи там съвсем не е човек. — Той нервно се разсмя. — Онзи там не е човек, а отровно влечуго.