— Изключете „котела“ — с треперещ от вълнение глас каза Смирнов. — Там вече не е останало нищо живо.
Това се казва терапия!
За всичко случило се в лагера незабавно съобщиха в Москва. Същия ден следобед пристигна правителствена комисия да разследва диверсията и да реши какви мерки да се вземат за отстраняване на последиците. В комисията влизаха най-видни съветски специалисти. Председател бе академик Неверов.
По молба на Куприянов председателят доведе един много известен хирург, за да окаже помощ на Виениян, в рамото на когото бяха заседнали двата куршума. Състоянието на калистянския астроном не беше опасно, ала операцията бе наложителна.
Да го оперират в лагера, не се решиха и още същия ден със санитарен самолет Виениян бе отнесен в Курск и настанен в хирургическата клиника. С него отлетя и Лежнев, за да му бъде преводач. Широков бе необходим в лагера.
Куприянов подробно запозна хирурга с особеностите на калистянския организъм и показа рентгенови снимки, направени от него при изследванията му. Калистяните охотно позволяваха на Куприянов да ги изследва и той вече добре познаваше вътрешното устройство на телата им.
Те малко се различаваха от телата на земните хора. Мозъкът, нервната система, дихателният апарат, сърцето, кръвоносните съдове и стомахът бяха съвсем същи. Костите на скелета, общо взето, бяха разположени като у хората на Земята, но у калистяните те бяха значително по-дебели. Ребрата не бяха девет, а единадесет. Съществената разлика се състоеше в това, че организмът на калистяните бе негативен спрямо организма на земния човек. Сърцето и стомахът се намираха отдясно, а черният дроб — отляво.
Знаел ли е Ю Син-чжоу тази особеност? Сигурно я е знаел и нарочно се е целил така, че да улучи сърцето. Нямаше нищо чудно, че е бил добре осведомен, тъй като всички изследвания, правени в лагера, бяха известявани на цял свят. Съветските учени не се опитваха и не искаха да скриват нищо от това, което научаваха от калистяните.
— Сега — каза хирургът, след като получи тези сведения — мога да направя операцията съвсем спокойно и ви гарантирам благополучен изход.
Операция обаче не правиха. Виениян категорично отказа да легне на операционната маса, без да присъствува и Сийнг. Професор Стесенко — главният лекар на курската хирургическа клиника — веднага уведоми по телефона Куприянов:
— Операцията трябва да се извърши незабавно. Раната може да загнои. Температурата на ранения е четиридесет градуса и една десета.
— Това да не ви безпокои — отвърна му Куприянов. — Калистяните имат по-висока телесна температура от нас. Нормално тридесет и девет и седем десети. Така че нищо страшно няма. Аз веднага ще говоря със Сийнг.
За да не се тревожат калистяните, които още не се бяха напълно поправили от последиците на отравянето, не им казаха какво е станало през нощта на кораба. Само Сийнг знаеше за опита да бъдат отровени, но и на него не бяха казали за раняването на Виениян. Куприянов взе със себе си Широков и се отправи към палатката на калистяните.
Здравето на звездоплавателите вече не будеше никакви опасения, но те все още бяха слаби и по настояване на Куприянов и Сийнг пазеха леглото. Циановодородната киселина — страшна отрова за хората — не се оказа смъртоносна за калистяните. Причината за това щастливо обстоятелство се изясни веднага щом Сийнг разбра с каква отрова са искали да ги погубят. На Калисто имало едно растение, повсеместно употребявано в храната, а по химическия си състав сродно с нашия горчив бадем. Както и на Земята, плодовете на това растение (външно съвсем различно от бадема) съдържат циановодородна киселина и организмът на жителите на Калисто бе привикнал към нея. Имаха имунитет към цялата група земни отрови, получавани от солите на циановодородната киселина, и именно затова отровата не им бе подействувала смъртоносно.
Все пак дозата е била голяма и ако не бе енергичната намеса на Куприянов, случаят можеше да завърши много по-зле. Професорът постъпи правилно, като насочи цялото си внимание към Сийнг. Бързо върнаха в съзнание калистянския лекар и по неговите указания още веднаж направиха инжекция на пострадалите с лекарството — първата доза не бе достатъчна.
Звездоплавателите вече бяха вън от опасност и пълното им оздравяване се очакваше в най-скоро време.
Отровата, неминуемо смъртоносна за хората, не се оказа смъртоносна за калистяните. Това не беше предвидил диверсантът.