Сийнг не се учуди много, когато му казаха, че добре познатият му Ю Син-чжоу искал да ги отрови. Той достатъчно вече знаеше за Земята и за съществуващите на нея противоречия. Лесно разбра мотивите, от които се е ръководил „журналистът“.
Но когато Куприянов го повика от палатката и чрез Широков му разказа за Виениян, Сийнг много се разтревожи.
— Зле сте постъпили, като не сте ми казали веднага. Не е трябвало да откарвате Виениян другаде.
— Постъпихме така за по-добре — каза Широков. — Операцията е наложителна. Куршумите трябва да се извадят от тялото. Повикахме от Москва най-добрия хирург.
— Разбирам ви — отговори Сийнг. — Знаем, че се отнасяте добре към нас. Но операция не е нужна. Ние имаме други средства. Нашата медицина отдавна се е отказала от хирургията. Тя е била добра тогава, когато терапията още не е била така съвършена. Моля ви, отведете ме при Виениян колкото се може по-бързо.
— А вие как се чувствувате? — попита Куприянов.
Широков преведе въпроса.
— Достатъчно добре — отговори Сийнг. — Но дори да бях зле, пак щях да тръгна. Моят живот не е в опасност, а на Виениян незабавно трябва да се помогне.
Нямаше какво да възразят и Сийнг с кола замина за Курск. По негова настоятелна молба трябваше да пуснат и Широков, въпреки че присъствието му в лагера беше необходимо. Инженерите от комисията настояваха по-скоро да се свика техническо съвещание, а на него сам Лао Сен едва ли щеше да се справи като преводач.
— Необходим ми е преводач — медик — каза Сийнг.
Не можеха да пренебрегнат искането на калистянския лекар и Широков замина с него. Трябваше да се отложи техническото съвещание. Куприянов дори бе доволен от това, защото здравето на Миенион — главния инженер на звездолета още не бе укрепнало и не биваше да го тревожат.
По молба на Сийнг никой в Курск (освен професор Стесенко) не знаеше за пристигането му. Той не искаше жителите на града да го посрещат.
— Ако ще ни устройват тържествено посрещане — каза той на Широков, — нека да бъде в Москва, а сега не ми е до тържества.
Докато пътуваха, Сийнг разпитваше Широков за живота на Земята, за различните икономически системи и за различните народи. Учудваше го, че тук има толкова много различни националности. (На Калисто винаги бил съществувал само един народ.)
— Нима имате стотици различни езици? — питаше той. — А как говорите помежду си?
Когато влязоха в града, замълча. Курск беше първият голям град на Земята, който той виждаше не на екрана. Тесните тъмни очи на Сийнг бързо се устремяваха от къщите към хората, от автомобилите към трамваите и тролейбусите. По лицето му не можеше да се разбере какво е впечатлението му от всичко видяно, но когато той се обърна към Широков с някакъв въпрос, гласът му забележимо трепереше от вълнение.
Професор Стесенко посрещна любезно калистянския лекар. Той вече бе свикнал с външността на Виениян и поздрави Сийнг, без да проявява никакво любопитство. Персоналът на клиниката, предупреден от него, се държеше така, сякаш не забелязва необикновения гост.
Виениян лежеше в отделна стая. Когато влязоха, той разговаряше с облечения в бяла престилка Лежнев.
Астрономът бе в болнични дрехи и в тях би приличал на обикновен негър, ако чертите на лицето му, съвсем различни от чертите на негърската раса, не нарушаваха това впечатление.
Той много се зарадва на Сийнг и го отрупа с въпроси. Сийнг му отговаряше, но нито дума не спомена за отравянето. Като слушаше разговора им, Широков се радваше, че самият той, докато бе оказвал помощ на ранения Виениян в звездолета, нищо не спомена за отравянето. Ясно беше, че според Сийнг това известие щеше да разтревожи ранения, а той не биваше да се тревожи.
Прегледът бе продължителен и най-внимателен. Професор Стесенко изчерпателно отговаряше на въпросите на Сийнг. Обстоятелството, че преводачът — Широков — бе медик, извънредно улесняваше взаимното им разбиране.
— Утре сутрин — завърши Сийнг — Виениян ще се върне в лагера.
— Според мене — възрази Стесенко — след операцията раненият трябва да остане тук пет-шест дни.
— Той няма намерение да го оперира — каза Широков.
Московският хирург, който също беше тук, учудено вдигна вежди.
— А двата куршума? — попита той. — В тялото ли ще останат?
— Другарят Сийнг казва, че калистянската медицина има други средства — отвърна Широков.