— Ако е така, ще бъде много интересно.
— С какво хранихте ранения? — попита Сийнг.
— С ваши продукти — отговори Широков. — Изпратих ги заедно с Виениян.
— Добре сте направили.
Сийнг отвори донесената от него кутия, на капака й беше изобразена зелена звезда. Широков знаеше, че тази емблема е нещо като земния Червен кръст. Сийнг извади от кутията няколко шишенца и превързочни материали и помоли да му донесат гореща вода.
Лежнев и тримата лекари с вълнение, затаили дъх, наблюдаваха действията на калистянския лекар.
— Да почваме ли? — попита Сийнг.
— Почвайте! — отговори Виениян.
Само Широков и Лежнев разбраха тези две-три разменени думи.
Сийнг извади пет парчета тъмна материя и я намокри с някаква течност от малко шишенце. Едното парче остави за себе си, другите подаде на Широков.
— Нека всички да сложат това на носа и устата си — каза той.
Нареждането му бе незабавно изпълнено. Парчетата материя изпускаха слаб, но не неприятен мирис.
Сийнг взе другото шишенце и го поднесе към устата на Виениян. След като запуши устата и носа си, той бързо отвори и веднага затвори металическата запушалка.
Виениян дълбоко пое дъх и в същия миг главата му се отпусна на възглавницата. Очите му се затвориха. Впечатлението беше такова, сякаш той мигновено заспа.
Сийнг свали от лицето си парчето материя и го хвърли в съда с гореща вода. По негов знак всички направиха същото.
— Аз го приспах — каза Сийнг, — за да не усеща болка.
— Това средство е по-добро от нашия хлороформ — каза професор Стесенко.
— Помогнете ми да обърна ранения — помоли Сийнг.
Внимателно обърнаха Виениян по очи. Сийнг сръчно свали превръзката. Откриха се двете рани от куршумите. Калистянинът бързо и ловко наложи върху тях слой жълта мас и ги покри с парче бяла тъкан, много приличаща на обикновена марля.
От същата кутия извади някакъв малък уред с формата на портативен радиоприемник. На капака му имаше малки, на вид костени, кръгли ръчки и тясна скала с подвижна стрелка. Сийнг постави апарата на гърба на Виениян точно над раните. После внимателно и бавно започна да върти едната ръчка.
Всички видяха как тънката стрелка бавно се отклони вляво. Чу се съскане…
Сийнг бързо свали от гърба на ранения уреда и марлята. В слоя мас ясно личеше метален налеп, сякаш я бяха поръсили със стрито на прах парченце олово. Калистянинът внимателно, с умели движения отстрани маста и сложи чист слой. После превърза ранения и отново го обърна на гръб.
Цялата процедура продължи не повече от три минути.
— След пет минути ще се събуди — каза Сийнг. — До довечера от раните няма да има и следа. Утре Виениян може да се върне в лагера.
— Ами куршумите? — попита Широков.
— Те вече не са в тялото. Ето ги! — добави Сийнг, като посочи съда с водата, в който бе хвърлил парчетата марля със свалената от раните мас.
Професор Стесенко, Широков и московският хирург мълчаливо се спогледаха. Тази операция, извършена безкръвно и толкова бързо, ги смая.
— Това се казва терапия! — рече най-сетне Стесенко.
— Да, има какво да научим — въздъхна хирургът.
След пет минути, както каза Сийнг, Виениян отвори очи.
— Свърши ли? — попита той.
Сийнг му кимна.
— Как се чувствувате? — попита го Широков. — Боли ли ви глава?
— Не.
— А защо да го боли? — каза Сийнг, като прибираше в кутията медикаментите си.
— Другарю Широков — помоли Стесенко, — кажете му, че съветската медицина ще му бъде безкрайно благодарна, ако ни открие тайната на тази операция.
— Те нищо не скриват от нас — отвърна Широков. — Всичко, което знаят, е на наше разположение.
Сийнг пожела да остане при ранения си другар и Широков сам се върна в лагера.
Той подробно разказа на Куприянов всичко, което бе станало в клиниката. Професорът замислено поклати глава.
— Долитането на кораба — каза той — ще тласне далеко напред не само медицината.
Широков научи, че в негово отсъствие се е получила радиограма от Москва със заповед за арестуването на мнимия Ю Син-чжоу. Радиограмата бе закъсняла точно с дванадесет часа. Обитателите на лагера с радост научиха, че истинският Ю Син-чжоу е жив и вън от опасност. Значи, диверсията не бе взела нито една човешка жертва.