Засега още не се знаеше кой се бе представял в лагера под името на китайския журналист, ала това никого и не интересуваше особено много.
Престъпният план не бе осъществен така, както искаха неговите инициатори; врагът не успя да погуби набелязаните си жертви и това беше най-важното. А доколко диверсантът е повредил „сърцето“ на звездолета, щеше да се узнае в най-близко време. Пускането на „котела“ в действие, изглежда, бе минало нормално и всички се надяваха, че диверсантът не се е добрал до главните му части.
Помещението на „котела“ беше затворено. Втората врата също се оказа заключена отвътре. Значи, диверсантът е предвиждал вероятността да му попречат и е взел мерки на всяка цена да постигне целта си.
Какъв е бил първоначалният му план, никой не знаеше, но разбрал, че скоро ще бъде разобличен, той вече е действувал безогледно, без да мисли за по-нататъшната си съдба.
Сгрешил бе само в едно: не бе взел под внимание, че механизмът на „котела“ може да се приведе в действие от другите помещения (навярно не е знаел това или е смятал Виениян за убит, а другите калистяни — за умрели от отровата) и с тази грешка сам се бе осъдил на мъчителна смърт. В момента, когато се пуска в действие „котелът“, температурата в помещението достига хиляда градуса.
Предвидливостта на престъпника им създаде сериозно затруднение. За да проникнат в помещението, трябваше да намерят начин да отворят вратата. Това беше първата техническа проблема, с която се сблъскаха инженерите от комисията.
Механизмът на вратите се намираше вътре в стените. Бутончетата бяха устроени така, че когато се изключваха, бе невъзможно да се възстанови отвън електрическата верига.
Калистяните не се съмняваха в здравината на стените на кораба си, но бяха взели мерки и срещу непредвидени случайности. Всяко бутонче за отваряне на вратите освен ръчното изключване имаше и автоматично, което влизаше в действие при понижаване на температурата на въздуха вътре в помещението.
Ако случаен метеорит, притежаващ голяма скорост, въпреки всичко пробие стената на кораба, нахлулият през образувалото се отвърстие студ от вселената мигновено би изключил механизма на вратата и достъпът в помещението ще стане невъзможен. Наистина помещението на „котела“ бе така разположено, че в никакъв случай не го заплашваше подобна опасност, но вратите му бяха устроени като всички други.
Нима калистяните можеха да предвидят това, което се случи?
Трета глава
Не бива да се бавим!
Инженерите от комисията настойчиво атакуваха Куприянов и той най-после се предаде. Още същия ден, а не „утре“ се състоя техническото съвещание, в което взеха участие командирът на звездолета — Диегон, и главният инженер — Миенион. Преводачът, то се знае, беше Широков.
Куприянов разбираше, че е много важно да се изясни какви мерки трябва да се вземат, за да възстановят „сърцето“ на звездолета, ако то е сериозно повредено, и упорствуваше само защото се страхуваше за здравето на Миенион, който най-тежко понесе последиците от отравянето. Диегон бе вече напълно здрав. Преди да замине, Сийнг разказа на другарите си за диверсията и калистяните също молеха по-скоро да се свика съвещанието. Под този двустранен натиск Куприянов трябваше да отстъпи от „медицинските“ си позиции. Но все пак накара Широков да говори по телефона със Сийнг и едва след като получи съгласието на калистянския лекар, разреши на Миенион да стане от леглото.
Късно вечерта в палатката на Куприянов се събраха всички членове на експедицията, цялата правителствена комисия и двамата звездоплаватели.
Професор Смирнов подробно запозна присъствуващите с устройството на вратите на звездолета. Според него можеше да се направи само едно — да се прореже стената, но сплавта, от която бяха направени корпусът на кораба и всичките му преградни стени, беше толкова твърда, че никакъв инструмент не би могъл да се справи с нея.
— Електродъговите, оксиженните и термитните начини за рязане на метали не са приложими в случая — каза той. — Те могат да дадат температура най-много три-четири хиляди градуса, а за да бъде стопен металът от Калисто, са необходими най-малко единадесет хиляди градуса.
— Нямат ли те нещо като „калистянски“ оксижен? — попита Неверов.
— Доколкото зная, нямат — отвърна Смирнов. — Те са били сигурни в здравината на частите на звездолета и не са предполагали, че ще стане нужда от ремонт.