Широков седеше до калистяните и дума по дума им превеждаше всичко. Миенион потвърди, че на кораба си нямат апарат за заварка на метали.
— Колко време диверсантът е бил при агрегата? — попита той.
— Около час и половина.
— Другарят Миенион казва, че това време не е достатъчно, за да се разглоби дори горната част от кожуха на машината. А без да се разглоби кожухът, нищо не може да се повреди. Той смята, че последица от диверсията ще е само това, че трябва да се реже стената и отново да се запоява — преведе Широков.
— Кажете му, че нашите апарати за заварка не могат да дадат повече от четири хиляди градуса.
— Казах му вече.
— Може да се опитаме да омекотим метала с токове с ултрависока честота — каза един инженер от комисията. — Попитайте какво е мнението им за този начин.
Превеждането отне много време. Широков още не знаеше езика на калистяните дотолкова, че да преведе такава чисто техническа фраза. С помощта на професор Смирнов, който си послужи с рисунки и математика, задачата все пак беше решена.
— Това не бива да се прави — отговори Миенион. — Такава операция ще наруши изотропността на метала.
Думата „изотропност“ остана непреведена. По смисъла на фразата се досетиха какво значи тя.
Положението се оказа трудно. Трябваше колкото може по-скоро да се проникне в помещението на „котела“ и да се установи в каква степен ще е необходима помощта на земната техника. Но как да се направи това, като не намират начин да отворят вратата?
— Другарят Диегон пита — каза Широков — дали можем да направим апарат… — не разбирам добре какво казва той… Някакъв апарат по чертежи, които са в звездолета. Така ли е? — обърна се той към Лао Сен.
— Мисля, че е така — отговори китайският лингвист.
Инженерите от комисията се спогледаха.
— Всичко зависи от това какво ще е необходимо за направата му.
Съвещанието се протакаше, защото преводачите все повече и повече се объркваха в дебрите на техническите термини. Почти всяка дума трябваше да се превежда по много сложен начин. При превеждането помагаха Смирнов, Манаенко и Аверин.
Съвсем неочаквано трябваше да разкажат на калистяните за раняването на Виениян. Това се наложи, защото Миенион помоли Широков да отлети на звездолета и да донесе оттам една книга и някакви чертежи.
— Предайте на Виениян тази бележка. Той ще намери каквото трябва.
— Сийнг ни помоли нищо да не казваме за Виениян, преди той да се върне — рече Куприянов, когато Широков преведе молбата на Миенион. — Но сега няма как! Кажете им!
Както и трябваше да се очаква, вестта за раняването на другаря им много развълнува калистяните. Миенион скочи и нервно закрачи из палатката. Той каза нещо на Диегон, а в отговор командирът на звездолета само сви рамене.
Куприянов забеляза, че Широков и Лао Сен недоволно се намръщиха, но не преведоха какво каза калистянският инженер.
Миенион се приближи до Широков:
— Трябва аз да отлетя до звездолета. Придружете ме!
Те излязоха от палатката.
— Не ми се сърдете. — Миенион му подаде ръката си. (Калистяните бяха възприели този жест, необичаен в родината им.) Широков стисна ръката му.
— Защо ще ви се сърдя? — каза той. — Вие сте напълно прав. Но вашите думи не важат за всички хора на Земята.
— Зная — отвърна му Миенион.
— Ние се стремим именно към това, тези думи да изчезнат от съзнанието на хората — каза Широков.
— Това не е толкова просто. У нас, на Калисто, отдавна вече са се изменили отношенията между хората, но както виждате, аз мога да произнеса думите.
— Споменът за миналото се запазва дълго — каза Широков.
На кораба Миенион намери необходимите му материали. После слезе долу и внимателно огледа двете врати към помещението на „котела“.
— Ще мине много време, докато влезем там — каза той. — Тялото на другаря ви ще лежи…
— Там няма наш другар! — като ужилен възкликна Широков. — Там лежи трупът на враг и… и…
Искаше да каже „негодник“, но не знаеше тази дума на калистянски.
— Днес — каза Миенион — правя грешка след грешка. Извинете! Не изразих добре мисълта си. Диверсията на кораба, раняването на Виениян — всичко тъй ме разстрои. Ние сме много привързани един към друг — добави той сякаш за пояснение.