— Още не е достатъчно добре — отговори Широков.
— Наистина ли Лао Сен знае осемнадесет езика?
— Сега вече деветнадесет.
— Нашия език той не владее така добре като вас. Струва ми се просто невероятно един човек да може да пази в паметта си деветнадесет различни езика. У нас винаги е имало само един език.
— Разкажете ми за вашата родина — помоли го Широков.
Диегон вдигна глава и впери поглед в звездите. Небето беше ведро и мъгливата ивица на Млечния път се открояваше ясно. Нощта бе топла, но Широков видя как калистянинът затвори догоре кожената си яка. Твърде студено беше за него.
— Релиос не се вижда от вас — каза той.
— През зимата се вижда.
— Да, зная. При вас топлото се сменя със студено и после отново става топло. „Лиато“ се сменя със „зийма“. (Той произнесе на руски тези две думи.) Просто не можем да си представим как живеете в такъв променлив климат. А и „лиатото“ при вас е хладно.
— Свикнали сме — отвърна му Широков.
— Да. И затова кожата ви е такава светла. Харесва ми вашата планета. Бих искал още веднаж да я посетя.
— Мислите ли, че полетът до нас ще бъде повторен?
— Разбира се. И вие ще долетите при нас. Общуването на двете планети, веднаж започнало, ще продължава. Ала аз, то се знае, няма да мога втори път да дойда на Земята.
— Защо?
Диегон обърна глава към Широков. Черното му лице едва се различаваше в мрака.
— Чудно ми е, че вие задавате такъв въпрос — каза той. — И на Калисто, както на Земята, съществува старост и хората не са вечни. Не забравяйте, че за полет дотук и обратно са необходими близо четири години по наше изчисление, а в това време на Калисто ще минат единадесет.
— Вие още не сте стар.
— На тридесет и шест години съм.
„Седемдесет и две земни години“ помисли си Широков.
— Аз не съм бил на вашата планета — каза той, — а много ми се иска да отлетя там.
— На вашата възраст това е напълно осъществимо. Не зная защо, но ми се струва, че вие ще обикнете нашата Калисто.
— Аз вече я обичам — каза Широков.
Диегон нежно сложи дланта си върху ръката на Широков.
— Да, виждаме. И именно затова обикнахме вас най-много. С радост бихме ви взели, когато се връщаме на Калисто.
Широков цял потрепери при тези думи, които отговаряха на съкровените му мисли. Той се смути, изчерви се и беше доволен, че в тъмнината събеседникът му не забелязва това.
— Разкажете ми за вашата родина — втори път помоли той.
— Вие вече много знаете за нея.
— Не, съвсем не е много. Дори е малко. Ние имаме твърде смътни представи за вашия живот. Как живеете сега? Как сте живели по-рано? Струва ни се, че калистяните са изминали същия път, по който вървят сега народите на Земята. Разказвал съм ви за това. Преживели ли сте вие такова време?
— Земята и Калисто са родни сестри — отговори Диегон. — Както природата и хората на Калисто си приличат с природата и хората на Земята, така и в историята на двете планети има много общи неща. Дали е имало при нас друг живот? Да, имало е и не е бил по-лек от този, за който говорихте днес. Векове наред на Калисто са съществували две класи. Вие видяхте снимки на нашите жилища. Тези прекрасни сгради са достойни да живее в тях човекът. Но не винаги е било така. Имало е време, когато огромно мнозинство от населението е живяло при невъобразима беднота. Помните ли, преди няколко дни ни представихте филм, „киино“, за живота на вашата черна раса в „Афирикя“. Там видяхме колиби от клони, а хората ходят почти голи. Точно така са живеели и калистяните. Робски труд и пълно безправие е била участта на стотици милиони калистяни. У нас винаги е имало само един народ. И за войни като вашите не е имало основания. Но въпреки това и на Калисто се е проливала човешка кръв. Класата на господарите, които се смятали за божества, насъсквала една част от населението срещу друга, като използувала заблудите и суеверията на съвсем невежото население. Но с течение на времето съзнанието, че съществуващият ред е несправедлив, все повече се пробуждало и укрепвало сред работниците. Те се сплотявали, а и развиващата се техника допринасяла за разпространяването на грамотността. Работникът трябвало да бъде образован. Историята на развоя на нашата революционна мисъл е твърде дълга и сложна, за да говорим сега за нея. Като му дойде времето, ще прочетете нашите книги и ще научите как е било. Нашата революция свалила класата на господарите. Двеста и петдесет години вече по ваше пресмятане тази класа не съществува. Калисто станала зелена… Сега у нас няма нито един човек, който да не е получил най-всестранно образование.