Диегон говореше бързо и разпалено. Широков не разбра всичко от разказа му, но нито веднаж не го прекъсна. Когато калистянинът млъкна, той го попита:
— Защо казахте, че Калисто е станала „зелена“?
— Обяснението на тази дума трябва да се търси в нашата история — отговори Диегон. — Хората, които се борили за свободата, се наричали „зелени“.
— А какъв е общественият строй сега у вас?
— Съвсем прост. Всеки се труди за всички и всички за всекиго. Богатствата на планетата принадлежат на всички. Всеки има възможност напълно да задоволява потребностите си.
— У нас такъв строй се нарича комунизъм — каза Широков.
— „Киомуниизм“ — едва повтори думата Диегон — Обяснете ми какво значи.
— Едно време — каза Широков — у нас хората живели в нищета, освен малка група господари. Потребностите на мнозинството не били задоволявани. Плодовете от труда на хората се използували от малцина, а онези, които създавали тези плодове, не могли да живеят човешки. Тази система още не е изчезнала от цялата Земя и се нарича „експлоататорска“. Не мога да преведа тази дума на вашия език.
— Разбирам — каза Диегон.
— Сега на половината планета господствува друг принцип — продължи Широков. — Ние искаме от всеки да даде всичко, на каквото е способен, и го възнаграждаваме според резултатите на неговия общополезен труд. Това е междинен стадий. Стремим се към друго. Всеки човек да отдава на обществото всичките си способности, а да получава всичко, каквото му е необходимо, независимо от резултатите на неговия труд. Това е, което ние наричаме комунизъм.
— В този смисъл нашата система е именно такава — каза Диегон. — Всеки взима, каквото му е нужно.
— Значи, вашето общество е комунистическо. А кой ръководи работите, кой съставя плановете и следи за тяхното изпълнение?
— Веднаж на десет години избираме съвет. Всички са длъжни да му се подчиняват.
— Ами ако някой не иска?
— Такива случаи никога не е имало.
— Ами ако все пак се яви такъв случай? Нали нямате апарат за принуда?
— Не мота да си представя такъв случай — каза Диегон. — Нали ние сами избираме съвета, а той действува в интерес на всички. Всички са заинтересовани от изпълнението на общите работи.
— У вас не съществува ли задължително работно време?
— Прието е да се работи четири-пет часа. Който е здрав, той работи.
— И никой ли не се опитва да се измъкне от труда?
— А защо? — искрено се учуди Диегон. — Ние никого не принуждаваме да работи. Ако човекът не участвува в някаква обществена работа, значи, е зает с някаква друга. Аз например години наред работех над проекта на звездолета. И през това време не съм участвувал в друга работа.
— Вие не ме разбирате — каза Широков. — Питам дали някой може нищо да не работи, а да живее от труда на другите.
— Сега ви разбрах — каза Диегон. — Виждате ли, Пиетя (Сийнг и Диегон по настояване на Широков се обръщаха към него по име), въпросът е там, че промяната на отношенията между хората изменя възгледите им за труда. През първите десетилетия на нашия „зелен живот“ такова явление, разбира се, е имало. И апарат за принуда е съществувал у нас — другояче не е могло да бъде. Хората са получавали според нуждите си, но само ако са работели определеното време и ако качеството на труда им е било каквото трябва. Но времето вървяло, новите отношения ставали привични, съзнанието на хората се променяло. И методът за принуда постепенно изчезнал от само себе си, защото не е имало срещу кого да се прилага. Сега, ако един човек нищо не работи, това значи, че той е болен или много уморен. И в единия, и в другия случай почивката му е необходима. Но това вече спада към областта на медицината.
Широков дълго мълча, после подхвана:
— У вас са изчезнали много понятия, които още съществуват на Земята. Вашето долитане ще докаже на хората какво настава, когато изчезне експлоатацията на човека от човек. Примерът на Калисто е мощен тласък за онези, които още не са поели пътя на нашата страна. Вашето долитане ще има огромни последици.
— Ще се радваме, ако посещението ни на вашата планета ви помогне в нещо. Ние виждаме от случая с Ю Син-чжоу, че у вас не всичко е благополучно.