Само веднъж Широков чу калистянските си приятели тревожно да разговарят. Той се постара, доколкото можа, да ги успокои и да им вдъхне вяра в благополучния изход.
Когато се сбогуваше с Миенион, Диегон му каза:
— Не забравяйте, че от вас зависи дали ще видим някога нашата Калисто.
— Аз не по-малко от вас искам да я видя — отговори му инженерът.
— Всичко зависи от това, какво ще могат да направят за нас — каза Ниянийнг.
— Всичко! — убедено възкликна Широков.
— Да искаш, още не значи, че можеш да изпълниш онова, което искаш — отговори му Миенион. — Ни най-малко не се съмняваме във вашата готовност да ни помогнете, но…
— На Земята имаме всичко необходимо — настойчиво повтори Широков. — Не се съмнявайте! Съветското правителство ще направи всичко, за да можете да се върнете в родината си.
— Да се надяваме — тъжно отговори калистянинът. — Нищо друго не ни остава.
— Анатолий Владимирович — обърна се Широков на руски към Лежнев, — не ги оставяйте да се отчайват. По-често разговаряйте с тях. На първо време може да има и несполуки. Вдъхвайте им бодрост и увереност в крайния успех.
— И на мен ми е много жал за тях — отговори Лежнев.
Този ден още от сутринта небето се навъси. От време на време ръмеше ситен есенен дъжд. Нощната мъгла по ниските места не се вдигна. Горната част на звездолета неясно се очертаваше в трептящата лека мъглица.
Настроението на обитателите на лагера съответствуваше на времето. Всички бяха навъсени и мълчаливи.
Куприянов предложи на калистяните да облекат „земни“ дрехи, но те предпочетоха да си останат в сивите комбинезони с червени яки.
Ходеха гологлави. На Калисто не се носели шапки. Широков поговори със Сийнг, който се бе върнал заедно с Виениян от Курск, и с негова помощ склони звездоплавателите да облекат мушами с качулки, за да не ги мокри дъждът.
Те се съгласиха с явно нежелание.
— Скоро ще настъпи зима — каза Широков — и ще стане много студено. Ако не облечете други дрехи, неминуемо ще се разболеете.
— Ще си помислим — отговориха му те.
Куприянов и Широков разбираха, че ако не бяха застрашени никога вече да не видят Калисто, звездоплавателите не биха имали нищо против „земните“ дрехи. Те искаха в чуждата обстановка, в която щяха да попаднат, да запазят поне дрехите на своята родина.
Този ден сутринта в лагера се получи писмо от Америка, адресирано до Диегон. То беше на английски и Диегон не можеше да го прочете без преводач, затова Козловски помоли Широков да го преведе. Писмото беше предадено от Ню Йорк по фототелеграфа и изпратено от Москва по фотопощата.
Американският крал на стоманата предлагаше на калистяните услугите си. Гарантираше, че в кратък срок ще изготви искания апарат за заварка на метал, ще синтезира необходимия за него газ и изобщо ще стори всичко нужно, за да бъде поправено „сърцето“ на звездолета. В писмото се криеше и лек намек, че диверсията е извършена със знанието на Съветския съюз.
— Много явна маневра — каза Козловски, като изслуша превода на писмото. — А и увереността му, че ще успее, е прибързана.
— Какво ще правим с писмото? — попита Широков.
— Незабавно ще го предадем на адресанта — отговори Козловски. — Добре, че Миенион и Ниянийнг още не са заминали.
— Ами ако… — искаше да каже нещо Широков, но Козловски го пресече.
— Ако приемат предложението — каза той, — ще направим всичко необходимо, за да ги отведем колкото се може по-скоро в Америка. И толкоз. — Неочаквано за Широков той се засмя. — Моля ви, Пьотър Аркадиевич, да предадете и преведете писмото в присъствието на Лемарж и професор Матисен. Те знаят английски. Искам това, за да могат да потвърдят, че писмото е получено от Диегон и той знае съдържанието му.
— Вие мислите, че…
— Нищо не мисля. Калистяните трябва да мислят.
— Ами намекът?
— Ако те не го схванат, вие им го подчертайте.
Широков съвсем точно изпълни поръчението. Той направи това, но в себе си се страхуваше. Ами ако калистяните приемат предложението? За Америка те знаеха достатъчно много.
— Е, какво? — попита го Козловски, когато след половин час се срещнаха.
— Диегон само се разсмя; а Миенион повтори с други думи онова, което казахте вие: „много явна маневра“.