Лагерът представляваше тъжна картина. Мокрите палатки бяха като настръхнали. Навсякъде локви и кал до коляно.
Куприянов предложи да стигнат до летището с вертолета и предложението му бе прието с удоволствие от всички. Пътуването с автомобил по разкаляния път не обещаваше нищо приятно. Вертолетът за пет рейса можеше да пренесе всички.
Първи отлетяха чужденците с Широков и Щерн. Кинооператорът помоли да го вземат най-накрая, защото искаше да снеме заминаването на калистяните от лагера.
Последни отлетяха Куприянов, Козловски и кинооператорът.
Подполковник Черепанов и офицерите с тъга и завист ги изпращаха.
— Това бяха незабравими дни — каза капитан Василев.
Куприянов и този път не позна полето, на което бяха кацнали преди пет-шест седмици. Пред очите му се простираше съвременно, прекрасно уредено летище с бетонни писти.
Самолетите, долетели за тях от Москва, вече чакаха.
— Бихме искали още веднаж да погледнем кораба — каза Диегон.
— Непременно! — отговори Куприянов, когато му преведоха молбата. — Ще кажа на летците да прелетят над звездолета.
За Москва отлетяха двадесет и седем души: десетте калистяни, шестима чужденци, Козловски, кинооператорът и девет души от експедицията. Професор Смирнов бе отлетял предната вечер. Извикаха го с телефонограма от Москва.
Москва ги чакаше.
Столицата на Съветския съюз се готвеше да посрещне гостите на Земята.
В града бяха пристигнали безброй делегации от всички краища на света.
Преди отлитането им академик Неверов се беше обадил по телефона в лагера и съобщи на Куприянов, че щом звездоплавателите пристигнат в Москва, още същата вечер ще бъдат приети от председателя на Министерския съвет и секретаря на ЦК на КПСС.
Пьотър Широков
По предложение на Щерн настаниха калистяните в обсерваторията; това беше най-удобно в много отношения.
Широков и Лао Сен естествено бяха с тях.
Когато пристигнаха в Москва, вече не завариха там Миенион и Ниянийнг.
Лежнев, двамата калистянски инженери и придружаващите ги земни учени, щом пристигнаха, се събраха на съвещание при министъра на тежката промишленост и веднага след това отлетяха за Уралския металургичен комбинат.
Не искаха да губят нито час от скъпото за тях време. Калистяните не можеха да бъдат спокойни, докато окончателно не се разбере дали съветската техника ще успее да им помогне.
В Кремъл посрещнаха топло и сърдечно жителите на другата планета. Приятелският разговор продължи повече от три часа.
Лао Сен и особено Широков трябваше доста да се потрудят, но се справиха с мъчната задача — и домакини, и гости отлично се разбираха.
— Ще ви покажем всичко, каквото искате да видите — каза председателят на Министерския съвет. — Другарят Куприянов ще се погрижи за това.
По въпроса, който най-много вълнуваше гостите, секретарят на ЦК каза:
— Днес говорих по телефона с директора на комбината. Смятат, че за три-четири месеца ще изработят апарата. Вие не бива да се тревожите. Всичко необходимо ще бъде направено и вие ще се върнете на Калисто.
— Предайте нашата най-сърдечна благодарност — помоли Диегон.
— Да ви помогнем, е и в наш интерес — отговори секретарят на ЦК. — Ние искаме общуването между двете планети да продължава и занапред. Например много добре ще бъде да се намери начин за размяна на взаимна информация. Ще бъде много полезно и за нас и за вас.
— Изключително трудна проблема — намеси се Манаенко. (Всички членове на експедицията присъствуваха на приема.) — Такова исполинско разстояние…
— Общите усилия на техническата мисъл от двете планети могат да направят дори невъзможното — отговори на тази забележка секретарят на ЦК.
— Ще е полезно хора от Земята да дойдат при нас — каза Сийнг.
На Широков се стори, че при тези думи всички калистяни го погледнаха. Той се смути и се изчерви. Лао Сен преведе фразата вместо него.
Ръководителят на правителството се усмихна.
— Имаме основание да предполагаме, че желанието ви ще бъде изпълнено — отвърна той.
Приемът завърши към полунощ.
По молба на калистяните колите дълго обикаляха по улиците на Москва. Няколко пъти московчани познаваха кои са пътниците и в миг около колите се събираше огромна тълпа. Трябваше да спират, да превеждат на гостите приветствията и техните отговори. Дълго не можеха да продължат пътя си.