Едва в два часа след полунощ най-сетне стигнаха в обсерваторията.
— Умеете да посрещате приятели — каза Диегон. — Надявам се, че и ние ще имаме удоволствието да посрещаме на Калисто хора от Земята.
— Нали чухте какво ви отговори председателят — каза Лао Сен. — И това ще стане. Нали, Пьотър Аркадиевич?
Широков не му отговори и излезе от стаята.
Отиде да види Виениян. Калистянският астроном веднага след пристигането си беше легнал. Бе уморен от пътуването по въздуха, от дългата разходка из Москва, през време на която автомобилите бавно се движеха по улиците, задръстени с хора, излезли да посрещнат калистяните, и от вълнението при посрещането. Лечението на Сийнг даде просто вълшебни резултати, но все пак от скорошното раняване Виениян беше отпаднал и дори не отиде на приема в Кремъл.
„Имаме основание да предполагаме, че желанието ви ще бъде изпълнено“ — повтаряше си Широков думите на председателя на Министерския съвет. „Какво искаше да каже той? Нима дори там, в Кремъл, знаят моето желание?“
До леглото на Виениян седеше Сийнг. Той разказваше на другаря си за приема в Кремъл. Широков чу думите:
— Те са напълно уверени, че ще могат да ни помогнат.
— Така и ще бъде! — Широков седна на края на леглото. — Как се чувствувате?
— Утре Виениян ще е напълно здрав — отговори Сийнг. — Той е само уморен.
— Какво впечатление ви направи Москва? — попита Широков.
— Трудно ни е засега да отговорим на този въпрос. Не можахме да видим много нещо. Посрещането, устроено ни от хората, погълна цялото ни внимание. Но на мен лично Москва ми се стори красив град.
— Имате много малко растителност — каза Виениян. — Много от улиците ви от край до край са каменни. Няма да ми се разсърдите, ако бъда откровен, нали? Архитектурата не ми хареса. В нашите домове има повече светлина.
— Климатът не ни позволява да строим такива сгради като у вас — каза Широков. — Трябва да мислим и за предпазване от студа. Но ако отидете в южните страни, ще видите сгради, които приличат на вашите. Дали ще може скоро да се извърши втори полет до Земята? — попита той.
— Смятам, че няма да е много скоро — отговори Виениян. — За пътуването от Калисто до Земята и обратно са необходими единадесет години, или двадесет и две земни, но аз не се съмнявам, че то ще бъде предприето. Впрочем — добави той, като погледна ласкаво Широков, — ако не се лъжем, може да се случи така, че вторият полет да бъде предприет по-скоро. Ако правилно разбираме намеренията на един човек…
Сийнг се засмя.
— Мисля, че сме ги разбрали правилно — каза той, като сложи ръка на рамото на Широков.
— Ако е така — каза Виениян, — звездолетът ще дойде втори път на Земята след двадесет и пет земни години. Ние ще задържим нашия гост най-малко три години.
Тази нощ Широков дълго не можа да заспи. Лежеше с отворени очи в мрака и мислеше. Думите на калистянския астроном звучаха в ушите му.
Двадесет и пет години!
Половината от съзнателния живот на човека!
И от тях само три години ще бъде там, на Калисто. Останалите двадесет и две ще трябва да прекара на звездолета, в тайнствената вселена, страшна с безкрайните си простори.
„Нужно ли е това? — мислеше си той. — Има ли смисъл да загубя толкова скъпоценни години?“
Може би за първи път той си представи ясно какво го очаква, ако осъществи желанието си. Да се откаже от всичките си досегашни намерения, от всичките си планове в живота. Коренно да промени съдбата си…
Той стана, отиде до прозореца и вдигна пердето.
Като огромно зарево се разливаше необятното море на светлините от града. Като далечни червени точки блестяха звездите на Кремъл. Там чу той фразата, от която разбра, че ръководителите на страната одобряват намерението му. Не можеше да се изтълкуват другояче думите на председателя на Министерския съвет.
„Нужно е! — казваше му някакъв вътрешен глас. — Половината от живота ти няма да мине напразно. Живото слово за живота на другата планета, на другото човечество, всичко, което видиш и научиш, ще допринесе огромна полза на хората.“
„Но достоен ли съм аз да бъда избраник на човечеството? — изникна пред него тревожният въпрос. — Ще ми стигнат ли знанията, способностите и силите, за да се справя успешно с исполинската задача, която искам да поема? Може би някой друг на мое място ще бъде по-полезен?“