С нито една дума той не го упрекна, разпита го подробно за плановете му и ги одобри. Поговориха дори и за това, кого да поставят на мястото му в института.
— Довечера — приключи разговора Куприянов — ще свикам съвещание с участието на калистяните. Там ще уточним всички подробности.
Той стана, минутка сякаш се поколеба, после рязко се обърна и тръгна към вратата. Вече хванал дръжката, той за един дълъг миг погледна Широков право в очите и каза:
— Само че ние с вас, Петя, няма вече да се видим.
И излезе.
До съвещанието, което щеше да се състои в кабинета на Щерн в шест часа вечерта, Широков не излезе от стаята си. През тези часове преодоля и последните си колебания. И оттогава до старта на звездолета той уверено вървеше напред към поставената цел. Беше взел окончателно решение и нищо вече не можеше да го разколебае.
Когато видя, че пристигна председателят на академията, Широков тръгна към кабинета на Щерн. В коридора срещна Синяев. Младият астроном вече знаеше, че ще има спътник.
Лицето му с чисто руски черти, малко чип нос и буйна кестенява коса се стори на Широков променено. Сякаш бе състарено, посърнало и само очите му гледаха както винаги бодро. Личеше — не му е било леко да вземе решението.
Широков и Синяев не бяха другарували и дори малко се познаваха. Едва преди месец за пръв път се видяха, но сега, като се срещнаха пред кабинета на Щерн, приятелски се прегърнаха. Много години наред те щяха да бъдат повече от приятели.
— Докрай! — каза Синяев.
— Докрай! — отвърна му Широков.
Заедно влязоха в кабинета. Прекрачиха прага и едновременно, сякаш се бяха уговорили, погледнаха назад.
Зад гърба им оставаше предишният живот. Напред ги очакваше друг — неизвестен и малко страшен, но те смело вървяха към него.
И двамата знаеха — връщане назад няма. Но те и не искаха да има!
Четвърта глава
С колективни усилия
Отказът на калистяните да приемат помощта на западните фирми и решението им да поверят съдбата си на Съветския съюз бяха посрещнати от общественото мнение на всички страни по света като нещо закономерно и естествено. Само някои вестници и списания се опитаха да използуват отказа, за да възобновят клеветническата кампания, като отново обвиниха СССР, че иска да монополизира космическия кораб и дори „изразиха подозрението си“, че калистяните са действували „под натиска на русите“ и тяхното решение не е доброволно.
През тези дни вестниците бяха изпъстрени с най-противоречиви заглавия:
„Калистяните — пленници на Съветския съюз!“
Пишеха враждебно настроените журналисти.
„Калистяните — приятели на съветския народ!“
Отговаряха им други и те бяха повечето.
„Отказът на калистяните от помощта на западните фирми — машинация на СССР!“
„Отказът на калистяните от помощта на запада е напълно закономерен! Съветските хора спасиха калистяните, ще спасят и кораба им“
Един влиятелен английски вестник изрази съмнение, разбира се, съвсем предпазливо, че Широков едва ли е превел правилно пред Диегон писмата на западните фирми. На този намек трябваше да се отговори и професор Матисен направи това. И той като Козловски от научна любознателност старателно изучаваше калистянския език и вече доста добре можеше да чете. Не се опитваше дори да говори, защото не можеше да се справи с трудното произношение. Неговото желание беше да прочете калистянските научни книги.
По убеждения шведският биолог не беше комунист, но много ценеше науката на Съветския съюз и не бе негов враг. Възмутен от нелепата измислица, той издигна глас в защита на истината. По негова молба Широков съвсем точно преведе най-сериозните писма, между които и писмото на американския милиардер. Професор Матисен свери преведените писма с оригиналите и ги прочете на Диегон в присъствието на много чуждестранни кореспонденти, пребиваващи в Москва.
— Аз вече казах какво е мнението ми за тези писма — отговори командирът на звездолета. — Съдбата си ние поверихме на страната, близка на нас по дух, и няма да променим решението си. А колкото и да са могъщи, частните предприятия не могат да направят онова, което е по силите на цяла една страна.