Матисен преведе думите му. Бияинин, той също беше тук, ги повтори на завален руски език; всички кореспонденти разбираха руски.
Подробният отчет за тази „пресконференция“ литна по всички краища на света. Вече никой не се съмняваше, че съдържанието на писмата е известно на калистяните и че решението си са взели по своя воля.
Вниманието на читателите от всички страни се съсредоточи върху друг въпрос: ще успее ли техниката на СССР да помогне на калистяните, ще бъде ли разрешена тази извънредно трудна задача?
Десетки най-изтъкнати инженери от чужбина помолиха съветското правителство да им разреши да участвуват в работата. Тяхното предложение бе прието с благодарност. Съветските хора не отстъпваха от взетата веднаж позиция — космическият кораб е гост не само на СССР, а на цялата Земя. Тук, на Земята, той попадна в беда. Дълг на цялото човечество е да помогне на калистяните.
Най-способните инженери от цялата планета се събраха в Уралския металургичен комбинат, на който се падна честта да помогне на калистяните. Всеки ден светът научаваше новините от „полесражението“.
„Битката“ беше тежка. Десетки препятствия преграждаха пътя към победата. Армията от учени, инженери и работници щурмуваше препятствията едно след друго. Техническата и конструкторската мисъл упорито търсеше да открие ново оръжие за тази битка.
„Врагът“ дълго не се предаваше. „Армията“ търпеше поражение. Но отстъпеше ли пред непреодолимата преграда, отново се нахвърляше върху нея от другата й страна. Пред дружния напор на интернационалната армия едно след друго падаха „укрепленията“ на врага.
Врагът беше металът на Калисто. Той още не беше получен, но вече имаше име — „кесинд“ от калистянската дума киясиинд. Никой не се съмняваше, че рано или късно кесиндът ще бъде създаден от хората.
Битката започна от далечните подстъпи към целта.
Първото сражение беше за… тухлите!
Кесиндът притежаваше невероятна мъчнотопимост. За да го получат в течно състояние, трябваше да постигнат температура над единадесет хиляди градуса. Такива доменни пещи не съществуваха. Нещо повече — не съществуваха тухли, които да издържат такова нажежаване. Конструкцията на пещта, базираща се на съвсем нов принцип, даден от калистяните, бе разработена сравнително бързо. Но от какъв материал да построят пещта? Този въпрос дълго време изглеждаше неразрешим.
В случая калистяните с нищо не можеха да помогнат. В тяхната родина материалът за построяване на високотемпературни доменни пещи, по външни белези приличащ на земния кварц, се срещаше в природата. На Земята такъв „кварц“ нямаше, а с какво да го заменят, не знаеха. Десетки лаборатории се трудеха над тази задача. Стотици опити завършваха с несполука. Още в самото начало надвисваше реална заплаха от поражение.
Целият свят затаи дъх. Нито една фирма вече не се осмеляваше да предлага услугите си. Млъкнаха дори вестниците, които злорадо предричаха неуспех на Съветския съюз. Чрез печата и радиото напрежението на борбата се предаде по цялата Земя…
Задачата бе разрешена внезапно и съвсем не оттам, откъдето очакваха.
На десети октомври сутринта академик Неверов както винаги преглеждаше пощата. Той свикна да получава писма от всички краища на света. Напоследък потокът от писма беше необикновено нараснал. Всички искаха да вземат някакво участие в работата.
С привична бързина председателят четеше писмо след писмо и в зависимост от съдържанието ги поставяше в отделни папки. Между последните писма едно беше от Грузия. Пращаше го обикновен работник — стъклодухач в малка фабрика за стъклени изделия.
Академикът го четеше и веждите му все повече се сключваха. После сложи писмото настрана и се замисли.
— Да — произнесе той най-сетне. — Заслужава си да опитаме.
Натисна звънеца.
— Свържете ме по телефона с председателя на Грузинската академия на науките — каза той на влезлия секретар.
След три дни в кабинета на директора на Уралския комбинат влезе възрастен работник. Беше стъклодухачът Серго Ебралидзе. Министерството на Грузинската ССР го изпращаше да бъде в услуга на правителствената комисия за оказване помощ на звездолета от Калисто.
Освен директора в кабинета бяха Миенион, Ниянийнг с постоянно придружаващия ги Лежнев, Смирнов, Манаенко и други инженери. Писмото, получено от председателя на академията, беше на бюрото.