Ебралидзе най-напред се приближи до калистяните и им подаде ръка.
— Мечтаех да ви видя — каза той. — Сбъдна се мечтата ми. Здравейте, другари!
Лежнев преведе думите му.
Калистянските инженери, усмихнати, здраво стиснаха коравата ръка на работника. Те вече бяха свикнали да се ръкуват по земния обичай.
— А сега на работа — каза директорът.
Мина месец и в един от корпусите на комбината вече се издигаше малка, необикновена на вид „доменна пещ“. През прозрачните й стени се виждаха приготвените за топене съставки на бъдещата сплав кесинд.
Пещта беше… стъклена!
В това именно се състоеше идеята, предложена на академик Неверов от грузинския работник. В писмото си той пишеше:
„За построяване на доменни пещи винаги са се използували тухли. Но защо да не се откажем от този общоприет начин? Металът не е нужен в голямо количество. Може да го получите не в доменни пещи, а в стъклени колби. Огнеупорното стъкло е отдавна известно. Използуват го в лабораториите.“
В писмото си той оборваше възражението, че не съществува стъкло, което може да издържи необходимата за кесинда температура.
„Аз съм от стар род стъклодухачи — пишеше Ебралидзе. — Дядо ми и баща ми цял живот са издухвали стъкло. Вече много години работя над рецепта за свръхогнеупорно стъкло. Имам успехи. Исках в скоро време да го подаря на Съветския съюз. Случи се така, че трябва да побързам. Стъклото е нужно на калистяните. Аз се наемам да излея стъкло, което да издържи температура петнадесет хиляди градуса. Колби от такова стъкло могат лесно да се приготвят.“
Ебралидзе устоя на думата си. Неговото стъкло издържа всички пробни изпитания. В специална лаборатория подложиха приготвената от него стъклена пластинка на такова нагряване, каквото не можеше да издържи никое друго стъкло. Пластинката остана цяла. Тя дори не потъмня.
Първата битка можеше да се смята за спечелена.
Отказаха се да получават сплавта в колби. Не беше трудно да се конструира пещ. Конструкцията беше същата като предназначената за построяване на пещ от още несъздадените тухли. Трябваше само малко да я изменят съобразно с новия материал. Стъклените стени за по-голяма якост изляха върху волфрамов скелет. Според пресмятанията стъклото трябваше да предпази волфрама от стопяване.
Втората задача беше да се постигне равномерно нагряване на пещта до температура единадесет хиляди и петстотин градуса. Постигнаха това чрез свръхвисоко напрежение, за получаването на което трябваше да се изработи специален трансформатор.
Пещта монтираха върху гранитна поставка. Изливането на кесинда трябваше да се извърши автоматично, защото беше опасно в този момент да има хора наблизо. За целта конструираха и изработиха специална апаратура.
Към средата на ноември всичко беше готово за изливането на сплавта. Но оттук нататък се явиха нови трудности.
Кесиндът не им беше нужен само като сплав. От него трябваше да изработят апарат за заварка на метала по чертежи, направени на осемдесет трилиона километра от Земята. За обработката на метала бяха необходими и стругове. Такива стругове не съществуваха. Никакъв резец, дори направен от победит, не би могъл да се справи с твърдостта на кесинда.
Професор Смирнов намери изход. По негово предложение решиха да сглобят апарата от кесиндови части, като ги свържат с болтове също от кесинд. Частите и болтовете щяха да излеят във форми, направени от стъклото на Ебралидзе. Сплавта щяха да излеят от пещта направо във формите, които след изстиването й можеха просто да се счупят.
Въпреки че на пръв поглед този начин изглеждаше много лесен, за осъществяването му трябваше да положат огромни усилия. Не всички части можеха да се съединяват с болтове. На много места трябваше да има нарези. Да се получат нарези при отливката, без да се дообработят на струг, изглеждаше невъзможно. Нарези имаше и на самите болтове, и на гайките. Умелите съветски механици, стругари и гравьори обаче се справиха и с тази задача. Стъклените форми за всички части на бъдещия апарат за заварка бяха успешно изготвени. За да може добре да изпълва формите, разтопеният кесинд трябваше да постъпва в тях под значително налягане. За тази цел се наложи да изработят сложни механизми, които в нужния момент да вкарват в пещта сгъстен въздух. Преодоляха и това препятствие.