Но и то не беше последното.
Апаратът работеше по принципа на земните оксижени. Пламъкът се получаваше от газа неол. Съставът му досега не беше известен на Земята. Този газ трябваше да бъде създаден — синтезиран. Както елементите, които влизаха в състава на кесинда, така и елементите на неола се намираха на Земята и бяха добре известни на химиците.
Щастлива случайност ли беше това? Не, то беше закономерно. Цялата вселена се състои от ограничен брой елементи, подредени от великия Менделеев в неговата знаменита таблица. Всички тези елементи по различно време бяха вече открити на Земята, В природата не съществуват елементи, които нямат място в таблицата на Менделеев.
През тези дни мнозина си задаваха въпроса: защо кесиндът и неолът не са били открити от хората преди долитането на калистяните? На този въпрос можеше да се отговори, че макар елементите да не са особено много, съчетанията им са безбройни. Може да се предполага, дори със сигурност да се твърди, че кесиндът и неолът в края на краищата щяха да бъдат открити от земните учени и без помощта на калистяните. (Само че тогава щяха да получат друго име.) Долитането на звездоплавателите помогна по-скоро да се появят в техниката тези нови и много полезни вещества с необикновено широка област на приложение.
„На Калисто няма и не може да бъде създадено нищо, до което рано или късно не би достигнала и нашата земна научно-техническа мисъл — писа по това време в една своя статия академик Неверов. — Науката и техниката на двете планети вървят по един и същ път, но калистяните са ни изпреварили. Това е станало, защото на тяхната планета нищо не възпира буйния разцвет на научната мисъл. Много факти, които научихме от калистяните, показват, че само до преди триста години науката на Калисто е била на едно равнище с науката на Земята. Ала когато калистяните освободили науката от всички вериги на капиталистическото общество — потисничеството, безправието и невежеството сред широките народни маси, — те тръгнали напред с такива бързи темпове, че изпреварили много Земята във всички области на знанието. Естествено и закономерно явление. Докато човечеството не се сплоти в едно дружно трудещо се семейство, науката на Земята няма да може да достигне науката на Калисто. Отделният учен, а капитализмът винаги издига само отделни учени, не може да постигне онова, което за колектива е леснопостижимо. Сам воинът не е воин. Науката на Съветския съюз и на братските ни страни върви по същия път, по който е вървяла науката на Калисто. Калистяните обаче не ги заплашва война — това им дава огромно предимство пред нас.“
Науката и техниката на Земята все пак бяха достатъчно напреднали, за да могат, като имат формулата на неола, да го синтезират, както намериха и начин да получат кесинда.
Докато се строеше „доменната пещ“, Миенион, Ниянийнг, Лежнев и професор Аверин отпътуваха за химическия завод, на който бе възложено да синтезира новия газ, наречен неол.
Ниянийнг даде формулата на неола, а професор Аверин я „преведе“ на земния химически език.
Получаването на неола се оказа сравнително лесно. След няколко предварителни опита той бе получен, произведен в необходимото количество и затворен в стоманени резервоари.
Резервоарите трябваше да бъдат извънредно здрави, защото неолът в последния момент на синтезирането се разширяваше с огромна сила.
Появилото се затруднение преодоляха лесно. Синтезирането на газа не довеждаха докрай, а вкарваха с помпа почти готовия неол в резервоара и там ставаше последната реакция.
Самият неол не гореше. В чисто състояние не се възпламеняваше. Съединен обаче с озон, даваше ослепителен пламък с необикновено висока температура.
Да се приготвят няколко балона чист озон, не беше никак трудно.
След две седмици калистянските инженери и спътниците им се върнаха в комбината.
Първото изливане на кесинда бе определено за първи декември. За тържеството щяха да пристигнат много гости. Естествено калистяните всички до един искаха да присъствуват. Докато се водеше борбата за кесинда, те не напускаха Москва. Тревогата потискаше интереса им към живота на Земята.
Отново на кораба
На петнадесети януари, точно пет месеца, откакто калистяните бяха излезли от кълбото, на мястото на лагера отново се събраха всичките му предишни обитатели. Само Черепанов с полка му го нямаше тук. Сега други войскови части, разположени в Золотухино, охраняваха звездолета.