— Защо витата стълба, която води към „котела“, е постоянна? — обърна се един от кореспондентите към Смирнов. — При полет, когато в кораба цари безтегловност, е много неудобно да се използува стълба.
— Защото я използуват само когато двигателите са в действие — отговори професорът. — Тогава в кораба има нормални условия на тежест. Когато корабът лети по инерция, стълбата не е нужна. Двигателите не работят и долу няма какво да се прави.
В централния пост цареше сдържано вълнение. Разговорите възникваха и секваха недовършени. Мисълта на всички беше долу, където бръмчеше апаратът и острият пламък режеше стената. Оттам не долиташе нито звук.
Работата продължи тридесет и две минути, но на всички, които бяха горе, те се сториха безкрайно дълги. Широков казваше после, че тези тридесет минути му се видели по-дълги от три часа.
Към обед настъпи най-важният, най-напрегнатият момент от цялата операция. Пред вратата отново се събраха всички, които се намираха в звездолета. Вече се знаеше, че пресмятането на Миенион е излязло правилно. Отворът беше изрязан там, където трябваше. Прекъснатата от диверсанта електрическа верига на механизма за отваряне на вратата отново бе включена.
Диегон натисна бутончето. Както винаги безшумно, се отвори стоялата тъй дълго заключена врата, която криеше зад себе си съдбата на космическия кораб.
Три месеца непрекъснати усилия, напрегнато мислене и упорит труд бяха цената на тази победа.
Победа ли бе това? Или само пръв успех от дългата верига усилия, които ще трябва да се положат, ако „котелът“ — сърцето на кораба — е повреден сериозно?
Вратата е отворена.
Може би диверсантът бе заключил двете врати към помещението на „котела“ именно защото е смятал, че техниката на Съветския съюз няма да може да се справи с твърдостта на калистянския метал?
— Ако е така, това е неговата втора грешка — каза Щерн.
— И дори трета — обади се професор Смирнов. — И при отравянето на калистяните той допусна грешка.
Вратата бе отворена, но никой не помръдна. Само Диегон, Миенион и Смирнов влязоха вътре. Другите останаха да чакат в коридора.
Бавно течаха минутите. Никой не продума нито дума. Калистяните стояха вкупом и по черните им лица не можеше да се разбере какво мислят.
За тях нямаше по-страшен въпрос от този, който се решаваше сега. Ще се върнат ли в любимата си родина, или до края на живота си ще останат на чуждата Земя?
Синяев прегърна през раменете Виениян, като едва възпираше нервното си треперене.
Гласът на Широков наруши мъчителната тишина.
— Не се отчайвайте! — каза той на калистянски. — Ако агрегатът е повреден, ние ще построим нов. Звездолетът ще се върне на Калисто!
Застаналият до него Сийнг бавно прекара ръка по челото му, без да свали очи от вратата.
Когато най-сетне на вратата се показа Диегон, всички погледи се устремиха към него. Ако той беше човек от Земята, по израза на лицето му веднага щяха да разберат какъв е отговорът.
— Предайте на другаря Козловски нашата безкрайна благодарност — каза той.
— Аз само изпълних своя дълг — отговори секретарят на обкома, преди Широков да успее да преведе казаното от командира на звездолета.
Въпреки че и двете фрази бяха произнесени на калистянски, всички шумно и с облекчение въздъхнаха.
Агрегатът на атомния „котел“ не беше повреден. Диверсантът бе успял да разглоби само част от кожуха му.
И калистяните, и професор Смирнов веднага видяха какво е искал да направи „Ю Син-чжоу“, до какво се е мъчил да се добере. Врагът бе пресметнал вярно. Ако тогава, през нощта на диверсията, Козловски се бе забавил двадесетина минути, агрегатът — „сърцето“ на кораба — щеше да бъде безнадеждно повреден.
— Сега е съвсем очевидно, че негодникът е бил инженер — каза Смирнов, като излезе след Диегон в коридора. — Само още малко, и край!
— И какво щеше да стане тогава? — попита Куприянов.
— Тогава целият агрегат трябваше да се строи отново — отвърна му професор Смирнов.
Куприянов не посмя да попита осъществимо ли е това.
Напълно овъгленият труп на диверсанта лежеше до самата машина. Кой беше този човек? Какво го бе накарало да пожертвува живота си? Всички старания да се узнае истинското му име останаха безрезултатни.