Дървеният ковчег бе предварително приготвен.
— Закопайте го по-далеч от кораба — каза Козловски.
— Не е ли по-добре на гробищата… — плахо рече Куприянов.
— Не е ли по-добре да му поставим и паметник? — троснато отговори секретарят на обкома. — На кучето — кучешка смърт! Трябва да се извърши дезинфекция на помещението — каза той на калистянски, обръщайки се към Сийнг.
За петте месеца Козловски бе много напреднал в езика на калистяните.
Спокойно и радостно мина денят на кораба. Калистяните и земните хора най-сетне си отдъхнаха от мъчителната тревога и грижите, които цели четири месеца ги потискаха. Веднага поставиха на място свалените части от кожуха на машината. Последиците от диверсията бяха напълно премахнати.
Корабът беше готов всяка минута да поеме обратния път към далечния Релиос. Това калистянско название вече започна да се употребява и в земната астрономия. Все по-често и по-често в статиите, книгите и изказванията на астрономите, много популярни сега, древното име „Сириус“ се заменяше с думата „Релиос“. И много по-правилно беше да наричаме блестящата звезда с името, дадено й от онези, които, както ние от Слънцето, са получили от нея живота.
— Ние наричаме вашето Слънце „Миени“ — каза Виениян на Щерн. — Когато се върнем на Калисто, нашите астрономи ще наричат вашата звезда с истинското й име.
Той почти съвсем затвори тесния процеп на необикновено продълговатите си очи и повтори замислено:
— Сиолънцие!
По земята
Калистяните вече не се тревожеха за съдбата на кораба си. На другия ден всички — освен трима души — отлетяха обратно за Москва.
Миенион реши да остане на кораба, за да изпробва как работят двигателите, а някои от тях да разглоби и да отстрани образувалия се нагар. Той предложи на професор Смирнов да остане да му прави компания и професорът, разбира се, с радост се съгласи. Двигателите на звездолета извънредно много го интересуваха, а тъй като Миенион имаше намерение да ги пуска в действие, интересът му беше още по-голям. Професорът не искаше да пропусне такъв щастлив случай.
— Но как ще се разговаряте? — попита го Широков.
— Анатолий Владимирович се съгласи да остане с нас — отговори Смирнов.
Лежнев наистина бе поискал да остане на кораба. Причината беше ясна. Той знаеше, че калистяните ще предприемат пътешествие и преводачите трябваше да ги придружават. Перспективата за продължителни пътувания и свързаният с тях неспокоен живот никак не привличаха шишкото, свикнал на кабинетна работа. Той с радост се улови за открилата му се възможност да седи на едно място. В звездолета имаше необходимите му удобства и пълна възможност през свободното време да продължи работата си по изследване на източниците на тибетския език — още преди да долетят калистяните, той се занимаваше с това. И беше много доволен от стеклите се обстоятелства.
— Какво по-добро? Ще съчетая приятното с полезното — казваше той.
— Не забравяйте да пишете на жена си да дойде — пошегува се Степаненко.
Професор Смирнов предложи, докато той и Лежнев са на кораба, да се хранят само с калистянски продукти.
— Така ще проверим доколко тяхната храна е пригодна за земния човек — каза той. — Пьотър Аркадиевич и Георгий Николаевич ще са по-спокойни след тази проверка.
Лежнев се съгласи.
— Ако ние се разболеем, не е страшно. Лошо ще е, ако Широков и Синяев се разболеят по пътя.
Предложението на Смирнов бе прието. Най-големите специалисти по въпросите на храненето смятаха, че продуктите на калистяните не са вредни за хората от Земята. Трябва само да се привикне към тях. Все пак предварителната проверка не бе излишна.
Беше напълно възможно да снабдят отлитащите за Калисто земни учени с провизии за през цялото време на полета и пребиваването им на Калисто, но те самите категорично отказаха.
— Това ще ни пречи — казваше Широков. — Ще прекараме на Калисто цели три наши години. През това време трябва да разгледаме цялата планета. Да мъкнем със себе си провизии, е страшно неудобно. Най-добре ще е да живеем като калистяните.
— Погледнете звездоплавателите — добави Синяев. — Не пътешествуват из цялата Земя, а колко грижа им създава въпросът за храната.
Сийнг подкрепяше желанието на младите учени.
— Ако ние имахме намерение да прекараме на Земята по-дълго време, непременно щяхме да минем на вашата храна.